Выбрать главу

— Как се казваш, младежо от Вейл? — попита той.

— Джеър Омсфорд — отговори Джеър, притеснен от стоманено сивите очи, които го гледаха.

— А ти? — попита странникът гнома.

— Слантър — отвърна следотърсачът.

През суровото лице на непознатия премина сянка на недоволство:

— Надявам се, че ще ми кажеш какво правеха деветте гнома с този младеж от Вейл?

Гномът се намръщи, но разказа всичко, което се беше случило, след като беше срещнал младежа в Шейди Вейл. За голяма изненада на Джеър той дори каза на непознатия какво му беше направил, за да избяга. Когато гномът свърши разказа си, странникът отново се обърна към Джеър.

— Вярно ли е това, което казва?

Джеър се поколеба, после кимна с глава. Не, разбира се, че не — не всичко. Част от него беше измислено, историята, която той беше разказал на Спилк. Но сега нямаше смисъл да уточнява нещата. По-добре беше да си мислят, че баща им наистина е с Аланон, заедно с камъните на елфите. Поне докато Джеър не разбереше на кого може да се довери.

Последва дълго мълчание докато Майсторът на бойните изкуства обмисляше положението.

— Е, добре. Мисля, че не трябва да те оставям сам в тази местност, Джеър Омсфорд. Освен това ми се струва, че не би било добре за теб да те оставям в компанията на този гном. — Слантър почервеня от гняв, но си прехапа езика. — Според мен най-добре е да дойдеш с мен. Така ще съм сигурен, че си в безопасност.

Джеър го погледна неуверено:

— Да дойда с теб къде?

— В Кълхейвън. Имам среща. Ако друидът и баща ти са отишли в Източната земя, много вероятно е да ги открием там. Ако ги няма, поне ще намерим някой, който да те заведе при тях.

— Но аз не мога… — започна Джеър, но се спря. Не можеше да им каже за Брин. Трябваше да внимава за нея. Но не можеше и да продължи на изток! — Не мога да направя това — завърши той. — Имам майка и сестра, които са някъде в селата на юг от Вейл. Те не знаят какво се е случило. Трябва да ги предупредя.

Гарет Джакс поклати глава:

— Много е далеч. Нямам време. Ще отидем на изток и при първа възможност ще ги уведомим. Пък и ако това, което ми каза, е истина, много по-опасно ще бъде, ако се върнем, отколкото, ако продължим напред. Гномите и Призраците вече знаят за теб. Знаят къде живееш. Веднага, щом открият, че си избягал, отново ще те потърсят там. Не те спасих само за да те оставя да бъдеш отново заловен в момента, в който си тръгна.

— Но…

Твърдите сиви очи го смразиха:

— Решено е. Тръгваш на изток. — Хвърли бърз поглед на Слантър. — А ти върви където щеш.

Прекоси поляната, за да вземе торбата и сопата си. Джеър го наблюдаваше, без да знае какво да прави. Да каже ли на мъжа истината или да тръгне на изток? Но какво щеше да се промени, дори да кажеше истината на Гарет Джакс? И в двата случая Майсторът на бойните изкуства май нямаше да го съпроводи обратно до дома.

— Е, дано да имаш късмет, момче — каза Слантър, който беше застанал пред него и имаше нещастен вид. — Не ми се сърдиш, надявам се.

— Къде отиваш? — попита го Джеър.

— Има ли значение? — отвърна гномът и хвърли зъл поглед на Гарет Джакс. После сви рамене. — По-добре ще си с него, отколкото с мен. Отдавна трябваше да си поема пътя.

— Не съм забравил, че ми помага, Слантър, през цялото това пътуване — вметна бързо Джеър. — И знаеш ли, мисля си, че пак би ми помогнал, ако се наложи.

— Грешиш! — сряза го гномът. — Просто ми беше жал, че ти не… Виж какво, и аз, като Спилк, бих те предал на Призраците, защото това би било най-разумното. Ти и Майсторът на бойните изкуства не осъзнавате срещу какво се изправяте!

— Видях те как се изправи срещу гнома, който тръгна да ме напада! — упорстваше Джеър. — Какво ще кажеш за това?

Слантър изсумтя и отвърна гневно:

— Ако изобщо имах някакъв мозък в главата си, щях да те оставя в ръцете им. Знаеш ли какво си причиних? Сега не мога дори да се върна в Източната земя! Гномът, който избяга, ще им разкаже всичко за мен! Или Спилк, когато се освободи! — Вдигна безпомощно ръце. — По дяволите, не ми пука! Поне за страната ми. Не съм бил там от години. На Призраците няма да им е трудно да проследят някакъв си жалък гном. Ще прекарам известно време на север, или може би в градовете на юг. Ще оставя нещата да следват естествения си ход.