Выбрать главу

Ела при мен, зовеше беззвучно друидът. Освободи се.

Виковете се засилиха. Станаха по-пронизителни и по-нечовешки — заключени души, които крещяха оковани във веригите си и се мъчеха да се освободят. Цялата смрачена долина се огласи от воплите им, а изригналият от мрачните води на Рога на Хадес фонтан изсвистя с явно облекчение. Ела!

От разбунените тъмни води се надигна духът на Бремен. Прегърбено от старост, мършавото му тяло приличаше на прозрачно сив скелет в нощта. Ужасната фигура се изправи и застана на повърхността срещу Аланон. Друидът бавно загърна по-плътно черния плащ, сякаш искаше да се стопли. Вдигна мрачното си лице под качулката и впи очи в празния, невиждащ поглед на баща си.

Аз съм тук.

Духът вдигна ръце, но не го докосна. Въпреки това Аланон усети как студената им прегръдка го обгърна, сякаш беше самата смърт. Гласът на баща му, тих и тъжен, долетя до него:

— Векът свършва. Цикълът се затваря.

Студът вътре в него стана още по-непоносим и го вкочани като лед. Думите бяха изречени на един дъх. Чу ги всичките, всяка една прокънтя в ушите му мъчително ясно, въпреки това те бяха нанизани и стегнати като възли на връв. Изслуша ги в мълчаливо отчаяние. Вцепени се от страх, страх, какъвто не беше изпитвал никога досега. Най-после разбра какво беше предвидено да бъде, какво трябваше да бъде и какво щеше да бъде.

Мрачните му черни очи плувнаха в сълзи.

Уплашени и безмълвни Брин Омсфорд и Роун Лий стояха там, където ги беше оставил друидът. Видяха как духът на Бремен се появи от дълбините на Рога на Хадес. Полазиха ги ледени тръпки. Не от полъх на странстващ вятър. Вятър не духаше. Изтръпнаха от вида на духа на Бремен. И двамата бяха с лице към него. Видяха го как застана пред Аланон, окаян, същински скелет. Видяха как духът вдигна ръце, сякаш искаше да прегърне и повлече черната фигура на друида към дъното. Не чуха нито дума от това, което той каза. Въздухът около тях ехтеше от пронизителните писъци, които се носеха от езерото. Скалата се друсаше и стенеше под краката им. Ако можеха, щяха да избягат, без да се обръщат назад. Сигурни бяха, че в този момент смъртта се разхождаше свободно наоколо.

Внезапно всичко свърши. Духът на Бремен се обърна и потъна бавно в мътните води. Виковете се извисиха, неистов вопъл на страдание. После замряха. Езерото се разбушува и отново закипя. Не след дълго водата се оттегли, завъртя се бавно за последен път и се успокои.

На изток ръбът на слънцето надникна над нащърбеното било на Драконовите зъби и заля сенките на отиващата си нощ със сребристо сивкава светлина.

Брин чу учестеното дишане на Роун и стисна ръката му. На брега на Рога на Хадес Аланон се свлече на колене и отпусна глава.

— Роун! — прошепна тя с пресипнал глас и се втурна напред. Планинецът я сграбчи и й припомни какво им беше казал друидът. Тя обаче не го изслуша, изтръгна се и хукна към езерото. Младежът мигновено я последва.

Наведоха се над Аланон. Очите му бяха затворени, лицето бледо. Брин докосна ръката му. Студена беше като лед. Друидът май беше изпаднал в транс. Момичето от Вейл погледна питащо Роун. Младежът сви рамене. Тя хвана огромния мъж и леко го раздруса.

— Аланон — прошепна Брин.

Черните очи потрепнаха, отвориха се и я погледнаха. За миг девойката от Вейл видя ясно през тях. Безгранична тъга. И страх. И никаква вяра. Потресе се и бързо отстъпи назад. После всичко, което беше видяла, изчезна. Лицето му потъмня от гняв:

— Казах ви да не мърдате от местата си — стана той рязко.

Брин не Обърна внимание на яростта му:

— Какво стана, Аланон? Какво видя?

Друидът не отговори веднага. Зареял беше поглед в мътните зелени води на езерото. После поклати бавно глава и прошепна:

— Баща ми.

Брин стрелна с очи Роун. Планинецът се намръщи.

Девойката не се отказа. Докосна леко ръкава на друида и отново попита:

— Какво ти каза той?

Бездънните черни очи се вторачиха в нейните:

— Каза ми, че времето ни се изплъзва, девойко от Вейл. Преследват ни от всички страни. Така ще бъде до окончателния край. Краят е предопределен. Не ми каза обаче какъв ще бъде той. Единственото, което каза е, че този край ще дойде, че ти ще го видиш, че за нашата идея ти си едновременно и спасител, и унищожител.