Брин го погледна смаяно:
— Какво значи това, Аланон?
Той сви рамене:
— Не знам.
— Страхотно обяснение, няма що. — Роун стана и се загледа в планините.
Брин не сваляше очи от друида. Сигурна беше, че има и още нещо.
— Какво друго ти каза той? — упорстваше тя.
Друидът поклати отрицателно глава:
— Нищо друго. Това беше всичко.
Той лъжеше! Брин веднага го усети. Казали си бяха и нещо друго, нещо лошо и ужасно, което Аланон не беше готов да разкрие. Уплаши се. Вече изобщо не се съмняваше. Това беше поличба. Тя, също като баща си и прадядо си, щеше да бъде използвана за цел, която не разбира.
Спомни си какво й беше казал преди малко. Спасител и унищожител на идеята им — тя щеше да бъде едновременно и двете. Така бил предсказал духът на Бремен. Възможно ли е това?
— Каза ми и нещо друго — обади се неочаквано Аланон, но Брин веднага усети, че ще й каже не това, което криеше. — Паранор е в ръцете на Призраците Морди. Проникнали са през магията, която охранява достъпите до него. Завзели са го преди два дни. Сега тършуват из залите и търсят написаните от друидите исторически книги и тайните на древността. Всичко, което открият, ще увеличи силата, която те вече притежават.
Изгледа ги — първо единия, после другия — и продължи:
— А ако някой не ги спре, те ще ги намерят, рано или късно. Това не трябва да става.
— Надявам се, че не разчиташ на нас да ги спрем — вметна Роун.
Аланон присви черните си очи:
— Няма кой друг.
Планинецът почервеня:
— А те колко са на брой?
— Десетина-дванадесет Призраци. И група гноми.
Роун го изгледа изумен:
— Да не би да си въобразяваш, че ние ще успеем да ги спрем? Ти, аз и Брин? Само ние тримата? И какво трябва да направим?
Изведнъж очите на друида засвяткаха гневно, застрашително. Роун Лий усети, че беше прекалил, но вече беше късно. Не помръдна от мястото си, когато друидът се доближи до него:
— Принц на Лий, още от самото начало ме подозираш — каза Аланон. — Правех се, че не забелязвам. Повече от ясно е, че обичаш девойката от Вейл. Затова дойде като неин покровител. Само че ми дойде до гуша. Ти премина всякакви граници. Непрестанно поставяш под въпрос моята цел. Не спираш да се питаш дали съм прав, когато твърдя, че тя трябва да бъде постигната. И знаеш ли какво искам да ти кажа? Ти не можеш да схванеш същността. Просто защото си предубеден!
Роун запази самообладание:
— Не съм настроен против теб. Просто съм на страната на Брин. Когато между двамата ви има противоречие, аз заставам на нейна страна, друиде.
— Тогава стой винаги с нея! — извика другият и изтегли меча на Лий от ножницата, която беше прихваната с ремък на гърба му. Роун пребледня. Сигурен беше, че огромният мъж имаше намерението да го убие. Брин се втурна към тях и извика, но друидът вдигна ръка и я спря:
— Не се доближавай, девойко от Вейл. Това си е наша работа — между мен и принца на Лий.
Той впи очи в лицето на Роун. Погледът му беше суров и пронизващ:
— Ще я защитаваш ли, планинецо, както аз я защитавам? — Ако се наложи, ще я защитаваш ли наравно с мен?
— Да — каза Роун твърдо и прикритият страх отстъпи пред непоколебимостта.
Аланон кимна:
— Тогава ще ти дам силата, която ти е необходима за това.
Стисна здраво ръката на Роун и без усилие го изтика на самия край на Рога на Хадес. После му върна меча на Лий и посочи мътните зелени води.
— Потопи върха на меча във водата, принц на Лий — заповяда той. — Но се пази да не намокриш ръката си и дръжката. Дори и най-лекото докосване на Рога на Хадес до човешка плът носи смърт.
Роун го погледна нерешително.
— Направи, каквото ти казвам — нареди му грубо друидът.
Роун стисна зъби. Започна бавно да потапя меча на Лий, докато острието му не се скри напълно в кипежа на водите на езерото. То потъна без никакво съпротивление, като че ли езерото нямаше дъно, а брегът беше някакъв край на отвесна скала, която пропадаше в бездна. Когато металът се допря до езерото, водата около него закипя, засвистя и забълбука, сякаш някаква киселина разяждаше метала. Въпреки уплахата си Роун се насили да държи здраво острието във водата.