Выбрать главу

Лека усмивка премина през лицето на мъжа:

— Не ти приличам на човек, който е способен да проявява човещина, така ли?

— Не съм казвал подобно нещо.

— Не беше необходимо да го казваш. Във всеки случай ти си прав. Не съм такъв човек.

Джеър беше вперил поглед в него и не знаеше дали да не прекрати разговора.

— Казах ти, че не съм — повтори Гарет Джакс. Престанал беше да се усмихва. — В противен случай отдавна нямаше да съм жив. Най-добър съм в изкуството да оцелявам.

Последва дълго мълчание. Джеър се чудеше как да продължи. Майсторът на бойните изкуства се наведе към топлината на огъня.

— Ти ме заинтригува — каза той тихо и го погледна. — Може би затова спасих живота ти. Предизвика любопитството ми, а на мен вече малко неща ми правят впечатление.

Млъкна, зареял поглед в далечината. След малко отново обърна очи към Джеър и се вгледа в лицето му. Изучаваше го:

— Видях те целия овързан, със запушена уста под охраната на патрул от въоръжени до зъби гноми. Стори ми се странно. Те май се страхуваха от теб. Любопитството ми се разпали. Прииска ми се да разбера с какво толкова ги беше уплашил. — Сви рамене и продължи: — Помислих си, че си струва труда да те освободя.

Джеър го гледаше, без да откъсва поглед. Любопитство? Затова ли му се беше притекъл на помощ Гарет Джакс? Заради някакво си любопитство? Не, невъзможно. Сигурен беше, че имаше и нещо друго.

— Уплашиха се от магията — каза неочаквано Джеър. — Искаш ли да видиш как действа?

Майсторът на бойните изкуства отмести поглед и се загледа в огъня:

— По-късно, може би. Още не сме свършили пътешествието. — Имаше вид на човек, който изобщо не се вълнува от магии.

— Затова ли ме взе със себе си до Кълхейвън? — не се отказваше Джеър.

— Донякъде — отвърна кратко той и млъкна.

Младежът от Вейл го погледна притеснен:

— А другата причина?

Майсторът на бойните изкуства не отговори. Дори не го погледна. Облегна се на падналия труп на дървото, загърна се в черното си пътно наметало и се загледа в огъня.

Джеър се опита да го подхване по друг начин:

— Какво ще кажеш за Слантър? Защо помогна на него? Спокойно можеше да го оставиш на Обитателя на пънове.

Гарет Джакс въздъхна:

— Можех, да. А това щеше ли да те направи по-щастлив?

— Разбира се, че не. Какви ги говориш?

— Ти май си ме представяш като човек, който не мръдва пръста си, ако няма лична изгода от това. Не трябва да вярваш на всичко, което се разправя за мен. Млад си, но не си глупав.

Джеър се изчерви.

— Но ти не харесваш много Слантър, нали?

— Не го познавам достатъчно добре, за да го харесвам или не — отговори мъжът. — Признавам, че общо взето по принцип не питая особено добри чувства към гномите. Но той на два пъти изложи живота си на опасност заради теб. Така че си заслужи да бъде спасен. — Отново го погледна. — Освен това, ти го харесваш и не искаш да му се случи нещо лошо. Прав ли съм?

— Прав си.

— Е това само по себе си вече е доста любопитно, не мислиш ли? И преди казах, ти просто ме заинтригува.

Джеър кимна замислено и отвърна:

— Знаеш ли, и ти си ми интересен.

Гарет Джакс отмести поглед встрани:

— В такъв случай и двамата ще има върху какво да мислим по време на пътуването ни до Кълхейвън.

Млъкнаха, решили да изоставят темата. Младежът от Вейл изобщо не остана доволен, когато разбра причината, която беше накарала Майстора на бойните изкуства да помогне на Слантър и на него. Явно беше обаче, че тази вечер той нямаше да научи нищо повече. Гарет Джакс беше загадка, която трудно можеше да бъде разгадана.

Огънят беше почти угаснал й Джеър си спомни, че Слантър, който беше отишъл за дърва, още го няма. За миг се зачуди дали не трябва да го потърси, после се обърна към Гарет Джакс:

— Нали не мислиш, че на Слантър може да му се е случило нещо лошо? Доста отдавна тръгна.

Майсторът на бойните изкуства поклати отрицателно глава:

— Той може сам да се грижи за себе си. — Стана и разпръсна с крак въглените. — Вече не ни трябва огън.

Върна се до падналия ствол, уви се в пътното си наметало и почти веднага заспа. Джеър полежа известно време, като се вслушваше в тежкото дишане на мъжа и се взираше в тъмнината. Накрая и той се загърна в наметката си и се отпусна. Все още се тревожеше за Слантър, но се успокояваше с думите на Гарет Джакс, че гномът е способен сам да се грижи за себе си. Пък и изведнъж ужасно му се доспа. Пое дълбоко топлия нощен въздух и затвори очи. За момент мислите му се зареяха към Брин, Роун и Аланон. Чудеше се къде ли бяха сега. После загуби нишката и заспа.