Имаше и нещо друго — нещо освен извора. Под върха, скрит в мъгла и тъмнина, се намираше огромен ров, ограден от всички страни с назъбени скали. От рова до върха се виеше дълга стълба, наподобяваща тънка каменна нишка. По нея се движеха Призраци Морди, със зловещи и потайни лица. Вървяха в колона по един. Накрая всички стигнаха върха. Застанаха в редица и погледнаха към извора. После всички едновременно се доближиха до него и потопиха ръцете във водите му. Мигновено водата се замърси, отрови и от кристално чиста се превърна в мръсно черна. Тя потече надолу по планината, просмукваше се в земята на запад през гъстите гори на Анар, където живееха джуджетата, после продължи към земята на Краля на Сребърната река и накрая към Джеър…
Отровена! Думата внезапно прободе съзнанието на младежа от Вейл. Сребърната река е отровена и земята умираше…
Внезапно образите изчезнаха. Джеър премигна и отвори очи. Старецът отново беше пред него и се усмихваше благо.
— От дълбините на Мейлморд Призраците Морди изкачиха пътеката, която води до извора на Сребърната река — прошепна той. — Те я наричат път към Извора на небесата. Полека-лека ефектът на отровата се засилва. Сега има опасност водите на цялата река да се отровят. Когато това стане, Джеър Омсфорд, животът, който те поддържат, от най-отдалечените части на Анар до Езерото на дъгата, ще започне да умира.
— А ти не можеш ли да спреш това? — попита ядосан младежът от Вейл и лицето му се сви от болка, като си спомни какво му беше показано. — Не можеш ли да отидеш при тях и да им попречиш, преди да е станало прекалено късно? Нима твоята сила не е по-голяма от тяхната?
Кралят на Сребърната река въздъхна:
— В собствена ми страна аз съм господарят. Но само там. Освен това нямам сили. Правя всичко, което мога, за да поддържам водите в околностите на Сребърната река чисти, но не мога да направя нищо за земите отвъд тази страна. Пък и нямам достатъчно сила, за да отблъсквам вечно отровата, която постоянно се стича в реката. Рано или късно ще стана безпомощен.
Двамата мълчаха и се гледаха, осветени от проблясъците на огъня. Джеър мислеше усилено.
— Ами Брин? — изведнъж възкликна той. — Тя и Аланон тръгнаха към източника на силата на Призраците Морди, за да го унищожат! Когато те направят това отравянето няма ли да спре?
Старецът го погледна в очите:
— Виждал съм сестра ти и друида в сънищата си, дете. Те няма да успеят. Те са носени от вятъра перца. И двамата ще загинат.
Кръвта на Джеър се смрази от ужас. Изгледа стареца потресен, без да може да продума. Ще загинат! Брин ще си отиде завинаги…
— Не — едва изрече той със свито гърло. — Не е възможно, ти грешиш.
— Тя може да бъде спасена — отвърна тихо старецът. — Ти можеш да я спасиш.
— Как — прошепна Джеър.
— Трябва да отидеш при нея.
— Но аз не знам къде е тя!
— Трябва да отидеш там, където знаеш, че тя ще отиде. Реших ти да отидеш вместо мен и да поемеш ролята ми на спасител на земята. Става дума за живот. Всички ние сме свързани с нишки, разбираш ли, но те са вързани на възли. Нишката, която, ти държиш, е тази, която ще отвърже другите и ще ги освободи.
Джеър не разбираше какво му говори стареца, пък и не го интересуваше. Единствената му грижа беше да спаси Брин.
— Кажи ми какво трябва да направя. Старият човек кимна:
— Първо трябва да ми дадеш камъните на елфите. Камъните на елфите!
Джеър пак ги беше забравил. Магията им беше силата, която му беше необходима. Тя щеше да попречи на магията на Призраците Морди и на злото, което те биха използвали, за да ги спре!
— Можеш ли да направиш нещо, че да ми служат? — попита веднага младежът от Вейл, докато ги вадеше от куртката си. — Можеш ли да ми покажеш как да отключвам силата им?
Кралят на Сребърната река поклати глава:
— Не мога. Силата им не принадлежи на теб. Тя принадлежи единствено на онзи, на когото е дадена непринудено, а магията не е била дадена на теб.
Джеър се отдръпна обезсърчен:
— Тогава какво трябва да правя? Каква е ползата от камъните, щом като…?
— Огромна, Джеър — прекъсна го кротко старецът. Но ти трябва да ми ги дадеш. Завинаги.
Джеър се изуми. За пръв път, откакто го беше срещнал, младежът се усъмни дали трябва да му се доверява. Той беше измъкнал камъните от дома си с риск да загуби живота си. Неведнъж му се беше налагало да ги предпазва от зли ръце, за да ги използва като защита на семейството си срещу Призраците Морди. А сега от него искаха да предаде единственото оръжие, което притежава. Просто невероятно.