— Дай ми ги — повтори кроткият глас.
Джеър се поколеба, борейки се срещу нерешителността си. После ги подаде на Краля на Сребърната река.
— Много добре — похвали го старецът. — Проявяваш характер и разум, също като предците си. Спрях се на теб точно заради тези качества. Именно те ще те поддържат…
Той пъхна камъните в робата си и извади друга торбичка:
— В тази торбичка има Сребърен прах, който възвръща живота на водите на Сребърната река. Трябва да го занесеш до Извора на небесата и да го разпръснеш в отровените води. Ако направиш това, водите отново ще станат чисти. След това ще намериш начин да възвърнеш здравия разум на сестра си.
Да й върна здравия разум? Джеър поклати учудено глава. Какво имаше предвид старецът?
— Тя ще загуби разсъдъка си — отново прочете мислите му Кралят на Сребърната река. Гласът ти ще й помогне да намери обратния път към себе си.
Джеър все още не разбираше. Тъкмо се канеше да задава въпроси, за да си изясни нещата, когато старият мъж поклати бавно глава:
— Слушай ме внимателно, момче. — Протегна сухата си ръка и постави торбичката със Сребърния прах в ръцете му. — Сега ние сме обвързани. Разменихме си доверие, Същото може да стане и с магиите. Твоята магия не ти върши работа, моята е безполезна за мен. Затова задържам твоята и ти давам моята. Отново бръкна в робата си:
— Камъните на елфите са три на брой — по един за ума, за тялото и за сърцето. Тези магии са взаимно преплетени и пораждат силата на камъните на елфите. Следователно ти ще получиш три магии. Първо тази.
Старецът държеше блестящ кристал на сребърна верижка.
Подаде го на Джеър и каза:
— За ума. Кристал на видения. Когато му пееш той ще ти показва лицето на сестра ти, независимо къде е тя. Използвай го, когато искаш да научиш какво прави. А то ще ти е необходимо, защото трябва да стигнеш до Извора на Небесата преди тя да е стигнала до Мейлморд.
Постави ръка на рамото на Джеър:
— За тялото. Сила, която ще ти помага в трудни положения в пътуването на изток и ще ти бъде защита срещу опасностите, които ще те сполетяват. Тази сила ще откриеш в онези, които ще те съпътстват, защото няма да бъдеш сам в пътуването. Всеки от тях ще носи мъничко от магията. Тя започва и свършва тук. — Той посочи към спящия Гарет Джакс. — Той винаги ще ти се притичва на помощ, когато изпаднеш в голяма беда. Ще бъде твой покровител докато най-после стигнеш до Извора на Небесата.
Отново се обърна към Джеър:
— И за сърцето, дете, последната магия — желание, което ще ти служи най-добре. Можеш да използваш песента на желанията един единствен път и тя няма да бъде илюзия, а реалност. Тази магия ще спаси сестра ти. Използвай я, когато застанеш пред Извора на Небесата.
Джеър поклати недоумяващо глава:
— Но как да я използвам? Какво трябва да направя?
— Не мога да ти казвам нещо, което ти сам трябва да решиш — отговори Кралят на Сребърната река. — След като разпръснеш Сребърния прах във водите на Извора на Небесата и те отново станат чисти, хвърли Кристала на виденията. Там трябва да откриеш отговора.
Старецът се наведе напред и вдигна мършавата си ръка:
— Но те предупреждавам. Трябва да стигнеш до Извора на Небесата преди сестра ти да навлезе в Мейлморд. Писано е, че това ще стане, защото друидът вярва безгранично в магията й. Ти трябва да бъдеш там, когато тя ще пристигне.
— Ще бъда — прошепна Джеър и стисна здраво Кристала на виденията.
— Залагам прекалено много на теб. Сега земите и расите зависят от теб и ти не трябва да ги изоставяш. Но ти си смел. Ще им бъдеш верен. Кажи го на глас, Джеър.
— Ще им бъда верен — повтори Младежът от Вейл. Кралят на Сребърната река стана бавно — същински дух в нощта. Изведнъж Джеър изпита невероятна умора, която го теглеше надолу. По цялото му тяло се разля топлина и спокойствие.
— Ти си част от мен — чу той думите на стареца, тихи и далечни. — Дете на живота — магията те прави такъв. Всичко се променя, но миналото се движи напред и се превръща в това, което ще бъде. Така беше с прадядо ти и с баща ти. Така е и с теб.
Старецът изчезваше, разсейваше се като дим в светлината на огъня. Джеър се взираше след него, но очите му бяха толкова замъглени от съня, че не можеше да ги фокусира добре.