Очите на Джеър се разшириха от изумление:
— Песента на желанията може да направи всичко това?
Брин поклати невярващо глава:
— Песента на желанията е само игра — повтори тя.
— Нима? А не допускаш ли, че ти просто си я възприемала като игра? — погледна я въпросително, друидът. — Не, Брин Омсфорд, песента на желанията е магия на елфите и тя притежава силата на магията на елфите. Все още не си го разбрала, но повярвай ми, наистина е така.
— Не ме интересува дали е така или не. Брин няма да ходи никъде! — намеси се гневно Роун. — Не можеш да я молиш да прави нещо толкова опасно!
Аланон запази самообладание:
— Нямам друг избор, принц на Лий. Също както навремето, когато помолих Ший Омсфорд да тръгне да издирва Меча на Шанара и Уил Омсфорд да тръгне да търси Огъня на живота. И на мен, като на теб, би ми се искало нещата да не са такива, каквито са. Песента на желанията обаче принадлежи на Брин и сега тя трябва да я използва.
— Брин, чуй ме — обърна се Роун към девойката от Вейл. — Говори се и още нещо, за което не съм ти казал. Слухове за това, какво правят Призраците Морди на хората, за извадени очи и изтръгнати езици, за изсушени мозъци, за огън, който изпепелява. Досега не вярвах на тези неща. Възприемах ги като приказки на пияници, разказвани късно вечер край огъня. Но вече не мисля така след всичко, което чух от друида. Не можеш да тръгнеш с него. Не трябва.
— Слуховете, които си чул, са истина — призна тихо Аланон. — Опасност има. Можеш дори да умреш. — Замълча и след малко продължи. — Какво обаче можем да направим, ако не дойдеш с мен? Нима ще се скриете с надеждата, че Призраците Морди ще забравят за вас? Или ще помолите джуджетата да ви охраняват? Какво ще стане, когато джуджетата умрат? Тогава злото ще дойде в тази земя, както направи навремето Господарят на магиите. То ще се разпростира докато не остане никой, който да му се противопоставя.
Джеър стисна ръката на сестра си:
— Брин, ако наистина трябва да тръгнем, ще тръгнем двамата…
— Можеш да бъдеш сигурен, че няма да сме двамата — възрази му тя. — Каквото и да се случи, ти ще останеш тук и никъде няма да ходиш!
— Всички оставаме твърдо тук — Роун извърна лице към друида. — Никъде няма да ходим. Нито един от нас. Ще трябва да измислиш нещо друго.
Аланон поклати глава:
— Не мога, принц на Лий. Нямам друг избор.
Замълчаха. Брин потъна в стола си, объркана и уплашена. Чувстваше се като хваната в капан от усещането за неотложност, което друидът успя да й внуши, от заплетеното кълбо от задължения, които стовари върху раменете й. Свят й се зави от мислите, които запрепускаха в главата й. В този непрестанен бяг една и съща мисъл натрапчиво се връщаше, отново и отново. Песента на желанията е само игра. Магия на елфите — добре, но въпреки това игра! Безобидна при това! Тя не е оръжие срещу зло, с което дори и Аланон не може да се пребори! И все пак баща й винаги беше изпитвал страх от магията. Предупреждавал ги беше да не я използват и винаги беше подчертавал, че тя не е нещо, с което могат да си играят. Самата тя беше решила да убеди Джеър да не я използва…
— Аланон — попита Брин тихо, като извърна слабото си лице към него. — Използвала съм песента на желанията само за да променям съвсем слабо външния вид — цвета на листата на дърветата или цветовете на цветята. Съвсем дребни неща. От няколко месеца вече не правя дори и това. Как може песента на желанията да се използва, за да промени едно толкова голямо зло като гората, която пази Илдач?
Той се поколеба за миг преди да отговори:
— Ще те науча.
Тя поклати глава:
— Баща ми винаги е бил против използването на магията. Неведнъж ни е предупреждавал да не прибягваме до нея. Веднъж той го направил и оттогава животът му се променил. Аланон, ако той беше тук, щеше да постъпи като Роун и да ме посъветва да не тръгвам с теб. Всъщност той би ми заповядал да ти откажа.
На ъгловатото лице на друида се изписа още по-силна умора:
— Знам, девойко от Вейл.
— Когато баща ми се върна от Западната земя, от издирването на Огъня на живота, той скри камъните на елфите — продължи тя, мъчейки се да събере мислите си, за да се изрази по-ясно. — Веднъж ми каза, че още тогава усетил, че магията на елфите го променила, макар да не разбрал как станало това. Тогава си обещал никога вече да не използва камъните на елфите.