— Цвете — поясни инспекторът. — При хипитата се среща много често. Е, добре, Напоследък някой да е идвал тук, някой непознат? Може би сте видели автомобил, в който е пътувало момичето?
На този въпрос никой не отговори.
— Още виждам оня младеж с бръснатата глава — продължаваше Клиф.
— Джентълмени, та вие сте били свидетели на случилото се, нима нищо не сте забелязали? — каза заинтригуван инспекторът.
— Беше много тъмно — обясни овчарят. — Изгубихме го от поглед, чувахме само стъпките му.
— Разкажете ми още веднъж всичко от самото начало, мистър Богарт — помоли инспекторът.
Богарт започна разказа си от момента, в който бяха чули вика и го завърши, цитирайки двете думи на момичето.
— Много ви благодаря — кимна инспекторът към дърводелеца. — Ако се сетите още нещо, съобщете ми. С удоволствие ще ви изслушам.
Когато разговорът приключи, оставаха още два часа до изгрева. Барът опустя. Само Клиф остана на мястото си.
— Как мислиш, Барт — обърна се той към собственикът на хотела, — дали трябваше да разкажа на инспектора за момичето, което изчезна?
— Безсмислено е — констатира Оруел, който се беше заел да мие съдовете. — Какво общо има то с тая история?
Когато дойде на себе си, Глория Стенфорд се чувстваше отвратително. Опитваше си да си разбере какво точно бе станало с нея. Пред очите й се появи картината с тлъстия Молох. Спомни си черните хипнотизиращи очи и силния глас. Гуру й беше казал, че ще стане монахиня. Монахиня в неговото царство на вечно щастие. Глория си спомни за аромата, който бе помътнил съзнанието й. За какво още говореше Молох?
Може би всичко беше ужасен сън? Сети се, че бе поискала да купи три ценни картини и бе попълнила чек за тях. Разбира се, че бе попаднала в ръцете на злобни бандити, рекетьори и религиозни фанатици, които я бяха хванали натясно.
„Точно така е“ — заключи тя.
Изведнъж й стана студено и едва сега забеляза, че лежи съвсем гола.
— „Какво са ми направили?“ — помисли си със страх. — Дали са ме изнасилили, докато съм била в безсъзнание?
Последното, което помнеше, беше, че се намираше в картинната галерия, а сега се бе оказала на съвсем друго място. Беше в някаква малка пещера. Зъбите й силно затракаха, когато започна да пълзи, за да излезе от тази дупка.
Попадна в просторна зала. Докато я разглеждаше, й се стори, че я е виждала някъде, но не можа да си спомни къде. Забеляза голям, жълт камък и с ужас осъзна предназначението му. Отпред се издигаше трон, който беше празен. Девойката си спомни, че точно на такъв трон бе седял дебелия Молох.
Още не можеше да разбере къде се намира, но и беше ясно едно — беше практически невъзможно да се махне оттук.
„И това ли е раят на вечното блаженство? — запита се със съмнение тя. — Изобщо прилича ли тази пещера на райско място?“
Изведнъж пред Глория се появи мъж с обръсната глава. Като го видя, девойката боязливо се опита да прикрие гърдите си с ръце.
— Кой сте вие? — извика тя и забеляза, че това е азиатец с една-единствена набедрена превръзка, на която висяха остри ножове.
Дивите звуци, които се изтръгнаха от гърлото на обръснатия, я накараха да изпадне в ужас.
— Къде съм? — беше следващият й въпрос.
Тя не разбра кяква й каза този тип, но по жестовете му разбра, че отново трябва да се върне в пещерата.
— Върви — раздаде се приятен женски глас. — Нищо няма да ти се случи, ако ги слушаш.
Глория се обърна и с удивление видя зад себе си момиче, което весело му протегна ръка.
— Казвам се Кона. Аз съм послушница на всемогъщия гуру — усихна й се то.
Кона хвана Глория за ръка и я отведе в друга, по-просторна пещера.
— Радвам се да те посрещна в света на щастието, сестра Сафи — радостно продължаваше Кона.
— Сафи? — възрази с удивление новодошлата. — Но аз се казвам Глория…
— Името ти е Сафи — прекъсна я Кона. — Новото ти име. Земните имена са твърде груби.
Глория видя върху корема на момичето татуирано цвете. Такива татуировки беше виждала и при хипитата.
Любопитството на Глория не убегна от очите на Кона.
— Това е лотос, цветето на щастието — с радост поясни тя. — Трябва да минеш през изпитанието, за да го заслужиш, преди да станеш монахиня на всемогъщия гуру.
— Изпитание? — прошепна Глория и почувства, че по тялото й пролазиха мравки.
— Ще разбереш, че това е необходимо — продължаваше спокойно Кона. — Духът и мислите ти все още са тясно свързани със земните неща. Скоро ще ги забравиш и ще осъзнаеш, че няма нищо по-прекрасно от света на вечното щастие. Всички се радваме, че направи такова щедро пожертвование за нашия гуру.