Глория гръмко се разсмя.
— Пожертвование? Та те най-нахално ме измамиха!
Кона се усмихна с разбиране.
— При някои е необходимо принудително да бъдат отведени в света на вечното щастие, скъпа сестро — поясни тя. — Някога ще разбереш и това.
— А защо си гола? — попита Глория. — Може би в този вид доставяме удоволствие на гуру?
Кона отново се усмихна.
— В нашия свят има други ценности, сестро. Нищо не ни е нужно. Дрехи също. В нашия свят е забранено да имаш собственост. Никакви лични вещи. Само този, който не притежава нищо, може да бъде допуснат в рая на вечното щастие.
— Къде е този рай? — прошепна Глория Стенфорд. — В ада или в света на духовете, и привиденията?
— Когато дойде време, гуру ще ти покаже пътя. — Кона беше в екстаз от щастие. — Но първо трябва да минеш изпитанието. След това ще станеш щастлива, ще забравиш всичко лошо и ще започнеш да молиш гуру да те изпрати в рая.
— Къде сме сега? Питам къде се намира тази пещера?
— Царството на гуру е навсякъде — отвърна Кона. — Нали не питаш къде се намира целият земен свят?
— А в нашия свят има ли мъже? — продължи Глория. — Видях някакви обръснати създания.
— Нашият свят не се населява от мъже. Само ние, девойките и жените, сме достойни за рая на вечното щастие. Тези с бръснатите глави са слуги на гуру — послушни изпълнители на неговите заповеди.
— А някой опитвал ли се е да избяга оттук? — усмихна се Глория.
Лицето на Кона потъмня.
— Тези, които са щастливи, не бягат оттук — увери я тя.
— А тези, които са нещастни?
— Отправят се в царството на вечната тъма.
Глория едва успя да потисне тръпките, които предизвикаха в нея тези думи.
— Аз те напускам, сестро — каза Кона. — Когато огладнееш, ще намериш до себе си овесена питка, мед и вода.
Глория сведе очи.
— И това ти наричаш рай, сестро — жлъчно произнесе тя.
— Мислиш за онова, което в земния свят наричат месо — досети се Кона. — При нас всеки си има животно, което може да убие и изяде. Учението на Молох ще те научи, че мирските проблеми нямат значение и трябва да бъдат забравени.
След тези думи Кона мълчаливо се отдалечи. Глория гледаше замислено след нея. Мисълта й все още работеше. Можеше да анализира правилно казаното от Кона, значи не всичко беше загубено. Дали тази пещера се намираше в границите на света, в който бе живяла толкова кратко? Този свят беше така различен от земния. Тук всичко бе пропито със страх, а не със щастие. Страхът се излъчваше и от думите на Кона. Беше добре също, че ужасния Молох, който се наричаше гуру, не я бе подчинил на волята си. Успокоена от тази мисъл, Глория заспа.
Служителите в малкия отдел на Ню Скотланд Ард в Лондон прекарваха по-голямата част от времето си в четене на вестници. Вниманието им бе привлечено от малко произшествие, което не бе заинтересувало обществеността.
Сержант Ашли преглеждаше страниците на малкия вестник „Дейли Репортер“, когато погледът му беше привлечен от тлъстото заглавие „Загадъчната смърт на неизвестно момиче“. Това възбуди интереса му. Той започна да чете внимателно.
Когато свърши, Ашли се пресегна за ножиците, за да изреже статията, която бе предизвикала любопитството му. След като си отбеляза някои неща, той хукна към съседната стая, където работеше шефът му.
Инспектор Мак-Алистър, шефът на Ашли, имаше невероятен усет към необичайните неща. Смръщил чело, той внимателно прочете бележките. Джон Мак-Алистър беше едър мъж със студени сиви очи, които говореха за ума на своя притежател. След като постоя замислен известно време, инспекторът анализира прочетеното. Знаеше, че Ашли има нюх към необичайните неща и сега се убеди в това още веднъж. На пръв поглед не се беше случило нищо повече от съобщеното. Но след внимателно запознаване с материала, правеше впечатление, че върху корема на жертвата е бил татуиран лотос и че престъплението явно не е имало сексуален характер.
Сътрудниците, направили медицинската експертиза в Абердин, бяха дошли до извода, че убийството вероятно е извършено от хипи. Всъщност доказателства за това нямаше, което Мак-Алистър изясни с едно позвъняване на колегите от съседния отдел. Колегите му съобщиха също и последните думи на убитата, което още повече заинтересува Мак-Алистър.
„Губу или гуду“ — записа той в бележника си, а след това добави „раднипур или радимур“
— Сержант! — викна той през отворената врата.
— Да, сър — отзова се сержантът и се приближи към бюрото му.
Инспекторът му подаде листа с написаните думи.
— Говорят ли ви нещо това?
Ашли внимателно се вгледа.