— Нещо азиатско е — заключи той. — А може би индийско или пакистанско.
— Аз мисля, че е индийско — отбеляза шефът на отдела. — Както например думата „гуру“?
— Гуру е духовен наставник, учител — реши да демонстрира блестящата си ерудиция сержантът.
— Правилно — потвърди Мак-Алистър.
— Вече знаем за някои гуру, шефе — продължи Ашли. — Тлъстият Буршен, например, и Харе Кришна, натрупал милиони благодарение на глупостта на своите ученици. И всичко това пред очите на властта.
— Напълно възможно е момичето да е било убито по заповед на някой гуру — измърмори инспекторът. — Смущава ме едно: до сега няма случай на смърт вследствие на убийство, организирано от тях.
— Може би при някои техни ритуали? — предположи сержант Ашли.
Джон Мак-Алистър повдигна рамене.
— В света на мистиката всичко е възможно. Мисля, че трябва да се заемем с този случай. Ще се поровим в архивите. Възможно е подобно нещо да се е случвало и по-рано в в Балморал.
— А какво ли пък е „радимур или раднипур“? — запита се сержантът, докато излизаше от кабинета.
— Ще питаме за в отдела за международни отношения — каза Мак-Алистър, стана от бюрото и тръгна след своя помощник.
Фактът, че до 1947 година Индия е била английска колония, даваше надежда, че втората дума може да бъде разгадана, стига човек да се порови в архивите.
След един час, който прекара в архивите, Мак-Алистър вече знаеше, че става дума за гуру от Джаднипур, за когото се е знаело, още когато англичаните са били в Индия. В интерес на истината напоследък нищо не се беше чувало за него. Възможно е да има приемник, мислеше си инспекторът. Неочаквано от архивите изскочи Ашли. Държеше в ръката си папка с документи.
— Почти нищо, сър — каза той и прелисти страниците на документа. — В Кретл, където е било убито момичето, от известно време се носят слухове. Преди две години някой си Мак-Килърн като че ли е бил замесен при изчезването на една жена. Колегите са ходили там, но не са открили нищо конкретно!
Инспектор Мак-Алистър погледна с благодарност събеседника си.
— Къде живее този тип? — попита той.
— Имението му се нарича Девилз Лодж и е по средата на пътя между Кретл и Балморал.
Мак-Алистър кимна.
— Чувал съм нещо за Кретл — спомни си той. — Кажете да ми резервират място в местния хотел и ми купете билет за Абердин. Ще пътувам утре, с първия рейс.
Беше вече следобед, когато самолетът от Лондон се приземи на летището в Абердин. Служебната кола на местната полиция посрещна Мак-Алистър още на пистата.
Инспектор Уайтл предложи на госта си чай със сандвичи и го почерпи с цигара. След това го запозна с хода на делото, като му подаде папката с документите. Мак-Алистър ги прегледа набързо.
— Успяхте ли да разберете коя е убитата? — замислено попита той.
— Скоро ще имаме снимката й, както и отпечатъците от пръстите й — отвърна Уайтл. — До сега не разполагам с никаква достоверна информация.
— Чували ли сте някога за гуру от Джаднипур, Уайтл? — вдигна поглед къв него Джон Мак-Алистър.
— Ха, вие сте се сетили какво означават думите — ухили се Уайтл. — Поздравявам ви! За съжаление чувам това име за първи път. Какво смятате да предприемете?
— Тук съм, за да науча истината — поясни сътрудникът от Скотланд Ярд.
— Значи ли това, че е замесен и гуру?
Мак-Алистър сви рамене.
— И аз не знам още — отговори той. — Осланям се на чувството си, а то все още не ме е подвеждало нито веднъж.
Шотландският му колега още имаше мляко по устата си.
— Често съм чувал за вас, мистър Мак-Алистър. Вие сте инспектор от спецотдела свръхестествени явления, нали? — попита той и широко се усмихна.
— Още сте ходили прав под масата, когато аз вече съм работел в полицията — промърмори гостът.
— Не се сърдете — извини се Уайтл. — Добре, смятате ли, че в този случай е замесена нечиста сила?
Инспекторът отново сви рамене.
— Дали са замесени привидения или нещо друго, ще видим — омекна той. — Ще ви потърся, ако имам нужда от вашата помощ.
Сътрудникът на Скотланд Ярд седна в колата си и се отправи към Кретл — мястото, където се бяха разиграли тези странни събития. Чувствата на Мак-Алистър не го подведе и този път. Беше попаднал на вярна следа…
Загрижена за бъдещето си, Глория Стенфорд седеше в малката пещера. Отпи малко студена вода и без никакъв апетит хапна от овесената питка. Отново и отново премисляше думите на Кона за изгнанието, което я очакваше, след като бъде посветена от гуру. Глория мислеше за ужасяващите церемонии, които напоследък се извършваха все по-често и по-често и бяха една от друга по-страшни.