Потръпна. Как можеше да забрави мислите и чувствата, които представляваха живота й, за да разбере изведнъж, че има само един свят на радостта?
Пред погледа и изникна образът на дебелия Молох. Как можеше Кона да вижда в него всемогъщ повелител и бог? Или са завладели спомените и мислите й?
Сепна се от лекия шум, идващ от входа на пещерата. Видя очертанията на слаба, стройна фигура, която се пропълзя като змия към нея.
— Ш-шт, не се плаши — дочу тя нечий шепот.
Сърцето й се смъкна в петите, докато фигурата се промъкваше все по-близо. Накрая усети топлата кожа на момичето.
— Коя си ти? — прошепна Глория.
— Побъркана като тебе — прозвуча отговор.
— Побъркана?
— Как можа да повярваш на думите на монасите, които ти обещаваха рая и те домъкнаха в пещерата на ужасния Молох?
— Нищо не разбирам — измърмори Глория. — Никой не ме е излъгал. Похитиха ме по някакъв мистичен начин. Не съм дошла тук доброволно.
— Виж ти — чу се в отговор, — значи твоята история е същата като на Бренда Шорт, на която тук дадоха името Локи.
„Бренда Шорт“ — мислеше Глория. Някъде бе срещала това име, в някакъв вестник.
— Локи, тоест Бренда, наследила от баща си ценна колекция картини — самата тя ни каза — продължи момичето. — Тя обявила картините за продажба и бедследно изчезнала от лицето на земята. Приземила се тук. Без картини и без пари.
Глория горчиво се усмихна.
— Моята история доста прилича на тази — прошепна тя. — Само че, точно обратното — Молох и помощниците му не обърнаха внимание на състоянието ми, но ми обещаха рая.
— Който ще завърши в ада — тихо каза момичето. — Между другото, аз се казвам Карла Престон, прякорът ми е Пина.
— Карла Престон, възможно ли е да съм те виждала по телевизията? — попита Глория.
— Да. Карла, знаменитата поп-звезда в леговището на Молох от Балморал, както го наричам — продължи тя.
— Как се оказа тук?
— Защото съвсем бях превъртяла — призна си момичето. — благодарение на двама мои познати попаднах случайно на сбирката на една индийска секта. Думите на проповедника ме впечатлиха. Той ме убеди, че мога да бъда щастлива, само ако се откажа от това, което имам. По-късно един привърженик на Кришна ме покани на молитвите им. Там ми замаяха главата, натъпкаха ме с наркотик и ме доведоха до такова състояние, че завещах всичко на гуру. Хвърлих на вятъра и сметката си в банката, и спортния си автомобил.
— А как стоят нещата при другите момичета? — поинтересува се Глория.
— Както при нас — прошепна Карла Престон. — Но най-ужасното е, че почти всички вярват на предсказанията на Молох и желаят доброволно да се принесат в жертва, за да отидат по-скоро в рая.
— Защо дойде при мен? Защо ми разказваш всичко това?
— Подслушах разговора ти с Кана, тая фанатичка — обясни бившата певица. — Стори ми се, че не искаш да се предаваш. Аз също се съпротивлявах, когато дойдох на себе си. Не трябва да ставаш като другите и да приемаш за евангелие всичко, казано от Молох.
Глория Стенфорд кимна.
— Ще се помъча да запазя съзнанието си ясно — каза тя, въпреки че никак не беше сигурно как ще успее. Един въпрос постоянно се въртеше в мисълта й: — Как изгонват духа, Карла?
— Точно за това дойдох, да те предупредя — прошепна певицата и Глория усети как до нея Карла започна да трепери. — Това е странна церемония, при която с всички сили се мъчат да отпратят духа ти в друго царство. Прави като мен, движи се бързо и колкото можеш по-естествено!
Карла замря, доловила леките стъпки на боси нозе.
— Трябва да изчезвам — прошепна тя и се запромъква внимателно към изхода на пещерата.
Стъпките отминаха, а след секунда изчезна и момичето.
Глория Стенфорд нямаше понятие колко време е прекарала тук. Бе загубила чувството си за време в мрака, сред пълната тишина. Страхът й намаля, но не и опасенията. Никой от приятелите й не знаеше, че е тръгнала за Шотландия. Все някога щяха да разберат, че я няма, но можеше да помислят, че е напуснала страната, както се бе случвало и друг път. Щеше ли изобщо да я търси някой?
Вече беше тъмно, когато инспектор Джон Мак-Алистър пристигна в Кретл и спря пред „Скокливото куче“. Той излезе от колата с малък куфар в ръце и влезе в препълнения ресторант на хотела. За него, разбира се, се намери свободна стая и съвсем между другото той спомена, че е дописник на един южен вестник. Нима на някой можеше да му хрумне, че той се интересува от свръхестествени явления?
Благодарение на Уайтл разполагаше с описание на свидетелите. Дърводелецът Клиф Богарт не беше сред посетителите на ресторанта. Искаше да говори първо с него и затова се отправи към работилницата му. Дърводелецът правеше ковчег.