В десет часа сутринта Мак-Алистър вече седеше в кабинета на своя колега Уайтл. Следствието бе напреднало и вече се знаеше самоличността на убитото момиче — Сюсън Лоусън от Ливерпул. Беше изчезнала преди девет месеца, след като спечелила от лотария голяма сума, с която заминала за Лондон. Там следите й се губеха. При разследването се разбра, че е изтеглила всички пари от сметката си в банката.
— Повече от двадесет хиляди фунта — обясни инспектор Уайтл. — Доста трябва да се поизпоти човек, за да ги спечели.
Скоро пристигна телекс от Лондон. Намръщен, Мак-Алистър прочете телеграмата.
— Колата, с която е отпътувала онази жена, принадлежи на Глория Стенфорд от Оксфорд. Колекционира картини, състоянието й възлиза на милиони, получени от наследство.
Инспектор Уайтл нададе тънък вой.
— Още едно богато момиче — изпъшка той. Кой знае къде се е дянала!
— Портиерът каза, че миналия четвъртък е отпътувала с колата си и повече никой не я е виждал.
Подчинявайки се на чувството си, Джон Мак-Алистър набра номера на кантората си в Скотланд Ярд. Сержант Ашли вдигна слушалката веднага.
— Проучете в кои банки е държала парите си мис Глория Стенфорд — каза инспекторът и обявете, че се започва издирване — на нея и на колата й.
— Слушам, сър — прозвуча отговорът. — Кога ще се върната в Лондон?
— Зависи от хода на следствието — отвърна Мак-Алистър.
Той постави слушалката и започна да наблюдава Уайтл, който също провеждаше телефонен разговор и си водеше бележки. Видът му напомняше ловно куче.
Когато най-после приключи, Уайтл хвърли тържествуващ поглед към колегата си.
— Говорих с главния отдел на банка Крофт — съобщи той.
— Неин ли е филиалът в Кретл?
Уайтл кимна.
— Какзват, че… — започна той. — Какво мислите, че е правил Дориан Мак-Килърн миналия петък в банката?
— Осребрявал е фунтови асигнации.
— Много интересно — заяви Уайтл. — Представил чек за осемстотин хиляди фунта стерлинга и е поискал да ги приведат към сметката му в лондонската банка Бърклей. Какво ще кажете?
— Чекът е бил подписан от Глория Стенфорд, нали? — въздъхна Мак-Алистър.
— Точно така.
— Това означава, че мис Стенфорд е тръгнала през нощта към Девилз Лодж — разсъждаваше на глас инспекторът.
— За да занесе чек на Мак-Килърн? — инспектор Уайтл поклати глава. — Можело е да го направи и сутринта.
— Можело е — съгласи се Мак-Алистър. — Едно е ясно — имали са уговорка за някаква сделка и тя е платила с чек. Среднощното й отпътуване от „Скокливото куче“ може да се обясни с различни причини.
— Тогава трябва да поставим под наблюдение Дориан Мак-Килърн — предложи Уайтл.
— Точно сега не бива да го правим — възрази детективът. — Мак-Килърн веднага ще потвърди факта, че са сключили сделка, но ще каже, че не би могъл да знае къде се е дянала тази жена. И ако съвестта му не е чиста, ще направи всичко необходимо, за да се застрахова.
— Но как смятате тогава да го разобличите? — учуди се Уайтл.
— Чрез нападение в гръб.
Половин час след това телефонът звънна. Сержант Ашли съобщи:
— Мис Стенфорд е имала сметки в три различни банки, сър. Използвах адвокат и благодарение на него разбрах, че от едната сметка са изтеглени осемстотин фунта стерлинги, които са приведени на сметка в лондонската банка Бърклей. Сметката е на един търговец на художествени произведения — Мак-Килърн.
— О’кей. Установете какви са постъпленията му за тази година и от къде са дошли — каза Мак-Алистър.
— Асно, сър — отвърна Ашли. — Преди минута се обадих на инспектор Хаулей от Оксфорд. Той е претърсил целия дом на мис Стенфорд, но не е намерил нищо, от което да се разбере сегашното й местопребиваване. Вместо това е открил друго. В специализирано списание за старинна живопис е видял обява, подчертана с молив. Била от името на някой си Гибс от Лондон, който действал по поръчка на клиент и предлагал за продан три картини от старинни майстори.
— Прекрасно — прецени Мак-Алистър.
— Не чак толкова — възрази сержантът. Този Гибс наел за няколко дни солиден офис в Сити, но миналата сряда изчезнал безследно.
— Въпреки всичко съобщението е изключително важно — каза инспекторът от Скотланд Ярд. — Във вторник или сряда Глория Стенфорд е била при Гибс. В четвъртък е тръгнала за Кретл и в петък сутринта е попълнила чека. От тогава е изчезнала безследно. Нещата стават все по-ясни.