— Мълчи! — прекъснаха я. — Твоето съзнание още е раздвоено, но ти доброволно ще отдадеш на гуру своето аз. Още не го осъзнаваш. Земната ти мисъл се съпротивлява, но скоро ще разбереш, че имаш само една цел: да служиш на гуру и да се подготвиш за вечното щастие!
Глория осъзна, че не говореше Молох. От всички краища на тъмната пещера се носеха гласове.
— Да подготвим неверницата за изгонване на духа — изпищя Молох. — После тя сама ще разбере какво е щастие и къде да го търси.
„Изгонване“ — мярна се в съзнанието й. Какво ли й предстоеше?
Тя бързо потърси с очи Карла Престън, която гледаше към нея и продължаваше да движи устни, произнасяйки непознатите думи.
Кона се надигна. Ръката й обхвана раменете на Глория. Гледаше с втренчени очи тази белолика жена, която дръзваше да не се подчинява на гуру.
— Опомни се Сафи — прошепна Кона. — Става дума за твоето щастие. Учението на гуру ще осветли пътя ти. Не знаеш колко те обичаме!
Глория сви устни. Разбра, че е отишла твърде далеч и е забравила за предпазливостта.
— Сигурно си права — каза тя. — Но за мен всичко това е ново и необичайно. Все още не искам да направя тази крачка, която ще ме отклони от щастието. Дайте ми време, сетри мои.
— Гуру иска да се обърнеш към него и да се помолиш да ти прости — прошепна Кона.
— Да ми прости? За какво?
— Помисли за изгонването на духа — обясни Кона. — Моли го да се съгласи само на първата степен от изгонването.
Глория Стенфорд се изплаши. Значи имаше различни начини на изгонване на духа. С обезумял поглед тя се обърна към тлъстия Молох, който седеше неподвижен върху златния трон и я гледаше.
— Моят дух все още не се е отърсил от всички впечатления — започна тя едва чуто. Дарих ти голяма част от състоянието си, без да го съзнавам, ще ти служа…
Резкият глас, който, както й се стори, се разнесе от всички страни, я ужаси.
— Ти не вярваш в това, което казваш, Сафи! — прокънтя пещерата. — Говориш така, само за да бъдеш подложена на по-малко изпитание.
— Гуру не вярва на думите ти, защото твоята душа не е обърната към него и мислите ти не са в този свят.
Глория усети, че коленете й треперят. Струваше й се, че всеки миг ще загуби съзнание. Погледът й се спря върху дебелите устни на гуру. Движеха се едва забележимо. Изведнъж гласът на евнуха се разнесе отново.
— Приготви се за прогонване втора степен, Сафи — каза той. — Когато всичко остане зад теб, очите ти ще се отворят широко за света на вечното щастие. Твоите сестри ще ти помогнат да влезеш в тоя рай.
Глория Стенфорд трепереше от ужас. Какво значеше втора степен?
— След това ще се чувстваш свободна — дочу тя гласа на Кона. — Ще забравиш за стария, грозен свят и ще го оставиш далече назад.
Двама мъже с бръснати глави се приближиха към Глория и я хванаха за ръцете. Без никакво усилие те я понесоха към жертвения камък. Страхът и срамът я завладяха напълно. Усещаше, че всички погледи са приковани в голото й тяло. Почувства се още по-унизена, когато я хвърлиха върху студения камък и завързаха ръцете и краката й. Прилошаваше й от мириса на засъхнала кръв, петната от която ясно личаха. Глория искаше да извика, но гласът й отказваше да се подчини. Спомни си за съвета на Карла Престон. Може би щеше да й помогне.
Внезапно някъде отгоре над нея се спусна жълтеникав облак. От него се показа лицето на Молох, и започна да се приближава. Глория видя уголемени очи, които я гледаха, без да мигат. Усещаше, че от тях се излъчва сила, която прониква в съзнанието й. Носеше се някаква музика. Почувства нечии ръце, които докоснаха тялото й. Те погалиха гърдите й и запълзяха надолу.
Краищата на пръстите се притиснаха към ерогенните зони.
— За какво мислиш сега? — дочу тя приятен глас.
Усещаше ласките и разбра въпроса.
— Мисля за любовта — каза тя. — За голямата духовна любов, която не съществува на земята.
Ръцете започнаха да се движат по-бързо. Глория се опитваше да не се поддава. С широко отворени очи тя гледаше в лицето на Молох. Но странно, той вече не беше дебел и отвратителен. Голото му тяло беше толкова голямо и така близко. Различаваше всяка част от фигурата, която бавно се свеждаше над нея.
Замайващият аромат ставаше все по-силен. Глория усети как изчезва и последното й съпротивление.
— За какво мислиш, Сафи? — каза мекият глас.
Разсъблеченото тяло се приближаваше все повече и повече. Ръцете, които я опипваха, изчезнаха. Заля я ледена вълна, когато почувства че тялото на гуру се докосва до нея.
— Не искам мъже… Ненавиждам мъжете! Само духът ми се нуждае от любов!