Все още не беше загубила контрола върху съзнанието си. През цялото време мислеше за думите на Кона. Това беше женски свят, в който нямаше място за мъже.
— Остави ме на мира. Ненавиждам плътта ти.
С облекчение видя, че голото мъжко тяло се отдалечава.
— Защо ненавиждаш мъжете, Сафи? — чу тя след това. Никак не можеше да си обясни откъде идва гласът. — Нима никога не си изпитвала наслада от плътската любов? Това е най-хубавото, което може да иска една млада жена. Вземи тази любов, не я отхвърляй.
Глория събра всичките си сили и се опита да се концентрира, за да може да отговори правилно, без да издаде истинските си чувства. Отново видя през облака как голото мъжко тяло се приближава и се свежда над нея.
— Не искам — прошепна тя. — Остави ме най-после на мира, искам любовта на всеки от вас, искам да ви обичам. Какво можеш да ми дадеш? Минута удоволствие, от което остава горчив привкус.
Учуди се от бързината, с която устните й произнесоха тези думи. Не я ли бяха принудили да ги каже? Голото тяло се разтвори в мъгливия облак и прие отново вида, който имаше тялото на гуру. Черните му очи я гледаха, без да мигат.
— Ти се нуждаеш от духовната любов на всички свои сестри? — проникна глас в съзнанието й. — Ще я получиш.
Гласът млъкна. Върху Глория се спусна розов облак, който обгърна тялото й като наметало. Отново изтръпна, защото почувства върху себе си топлината на две призрачни ръце. Пред нея се появи отвратителна старица. Тя се усмихваше. През долната й устна стърчаха като на вампир дълги, жълти, кучешки зъби. От облака се показа отпуснато тяло и се приближи към нея.
— Искаш ли моята любов, сестричке? — разнесе се от отвратителната уста на жената. — Мога да ти я дам.
— Тялото ми не иска плътска любов, стремя се само към духовната! Искам любовта и щастието, които може да ни даде само гуру!
Страшното лице изчезна с демоничен кикот. Месестото тяло се разтвори в облака и женските ръце престанаха да докосват кожата й.
След няколко минути Глория отново гледаше в лицето на Молох.
— Отказваш се от любовта на нашата най-старша сестра? — изхриптя гласът. — Тя е като теб и всички останали тук. Тя те иска.
Глория започна да стене. Разбираше, че мислите й бяха насочвани в исканото от гуру направление, но нищо не можеше да направи. Силата на Молох имаше надмощие над волята й.
— Готова съм да подчиня волята си на твоята, велики гуру — прошепна тя.
Черните очи на Молох се уголемиха. Изглеждаха като бездънни кръгли езера.
— Готова ли си да изтърпиш болка заради мен, Сафи? — отново прозвуча тънкият глас.
Да, готова съм — потвърди Глория Стенфорд.
Ръцете на гуру се стрелнаха от облака като светкавици към лицето й. От пръстите им засвяткаха огнени мълнии, които разтърсиха цялото й тяло. Сякаш през нея минаваше електрически ток. Изпитваше болка с всеки свой нерв. Тялото и се отпусна върху жертвения камък.
Искаше да затвори очи, но не можеше. Невидимата сила отслабваше съпротивлението й и го правеше все по-слабо.
— Готова ли си да ми служиш и да отидеш в рая на вечното щастие? — чу тя следващия въпрос. — Готова съм…
— Готова ли си да се откажеш от всичко, което те свързва с предишния живот?! — гласът звучеше като удар на чук.
— Не искам нищо друго освен любовта ти! — извика Глория, чийто дух все още беше в подчинение на другия. — Ще ти дам всичко, което имам.
В този момент почувства, че ръцете й са свободни.
— Стани, Сафи! — чу Глория Стенфорд. — Още една крачка и след заключителната церемония ще бъдеш една от нас.
Глория бавно пристъпваше. Босите й пети докосваха пода, но й се струваше, че все още се намира в облака. Мъглата се разсея и тя видя пред събе си другите девойки, които, наредени в кръг, бяха присъствали на церемонията с наведени глави.
Кона изтича към нея.
— Щастлива съм, че стана една от нас — прошепна тя и се притисна към новата си сестра. — Великият гуру избра мен, аз ще те заведа на заключителната церемония, която ще те отдели завинаги от предишния ти живот.
Глория Стенфорд кимна. Все още можеше да мисли нормално. Пред очите й като привидения се мяркаха фигури — дебелата мазна жена с вампирски зъби и силният мъж, чиито намерения бяха еднозначни, както личеше от начина, по който опипваше съкровените части на тялото й. Отново и отново виждаше очите на гуру, на когото обеща до се откаже от предишния си живот. Наистина ли го направи сама или беше под влиянието му?
В този момент все още не можеше да си даде сметка.
Дочу се ударът на гонга, понесе се песен и докато Кона я водеше към една малка пещера, тя чуваше думите на песента — непонятни, изричани на някакъв странен език. — Седни до мен — каза Кона и я прегърна през рамо. — Ти си една от нас и аз те поздравявам, че съумя да се противопоставиш на съблазните. Великият гуру се отнесе милостиво с теб, защото видя, че си готова да забравиш за всичко, което те свързва с предишния живот.