Глория кимна. Кона издърпа напред ниска маса, взе от нея съд с тъмночервена течност и го поднесе към новата си приятелка.
— Пий от свещеното вино на нашия божествен гуру — каза тържествено тя. — То ще те дари с доброта и мъдрост и ще ти помогне да разбереш какво е вечното щастие.
Без изобщо да се съпротивлява, Глория пое съда с две ръце и отпи. Виното беше освежаващо и приятно на вкус. Обхвана я топло опиянение, което повдигна духа й и я изпълни с радост. Изцяло я завладя чувство за щастие и я накара да забрави напълно къде се намира. Когато върна празната чаша на Кона, младата англичанка се усмихваше радостно.
— Виждам живота си по съвсем друг начин — обясни тя. — Какво се случи? Защо ми се струва, че всичко, което е било преди, е някакъм глупав сън?
— Това е дар от нашия гуру, който проясни съзнанието ти — отвърна засмяно Кона. — Сега ти принадлежиш на всемогъщия гуру.
Кона държеше в ръце кожена папка, която остави върху масата. В нея имаше свитък, който плавно се разгъна.
— Подпиши това. Така ти ще заявиш пред гуру, че искаш да се отправиш към света на вечното щастие, за да докажеш верността си към него.
Без да мисли, Глория подписа документа.
— Може ли още малко от това вино? — попита тя.
— Колкото пожелаеш.
Кона се засмя, когато постави свитъка отново в папката.
— Оставям те сама, Сафи. Време е да помислиш за рая на вечното щастие, който те очаква.
Инспектор Джон Мак-Алистър превърна Абердин в свой щаб, където прекарваше по цял ден. Инспектор Уайтл му изпрати две момчета, които старателно му помагаха да работи по списъка с имената на всички, свързани по някакъв начин с Мак-Килърн.
Бяха включени петнадесет жени и момичета и списъкът старателно бе проверен.
Телефонът и телексът не спираха да работят нито за минута, от всички краища на страната пристигаха съобщения за безследно изчезналите петнадесет жени и момичета, чиито сметки в банките възлизаха на милиони.
Накрая се получи първият резултат. Всички изчезнали нямаха роднини. Всички бяха под тридесет години. Най-интересното се оказа, че четири от тях са били забелязани за последен път в графството Абердин.
Глория Стенфорд беше последна в списъка от изчезнали.
Всичките тези слухове, разпространявани в Кретл, имаха някакво основание… На следващата сутрин позвъниха на Мак-Алистър по телефона. Информацията, която получи, имаше ефектът на избухнала бомба. Директорът на банката, където Глория държеше парите си, му съобщи с развълнуван глас, че преди половин час пристигнало нареждане от мис Стенфорд за привеждане на вноската й.
— Какви ги приказвате? — настръхна инспекторът. — От коя дата беше нареждането? Къде е подписано? А подписът не е ли подправен?
Подписано е вчера, издадено е в Оксфорд, а подписът е толкова истински, колкото и кралската корона.
— Каква сума трябваше да приведете?
— Мис Стенфорд изтегля всичките си пари. Наредила е да бъдат приведени в банката й в Швейцария.
— Не можете ли да отложите изплащането?
— Това е изключено — прозвуча отговорът. — Как си мислите, когато клиентът изтегля пари, искането му незабавно трябва да се уважи. Още повече, че…
— Още повече, че се провежда разследване на углавно престъпление — прекъсна го инспекторът. — Сигурно ви е известно, че не знаем къде е сега мис Стенфорд. Имаме всички основания да смятаме, че е отвлечена. Ще помоля кралския прокурор да наложи запор на банковата й сметка. С това, сър, отговорността от вас ще бъде снета.
— Добре — изпъшка директорът на банката. — А какво да правя, ако тя самата се появи лично?
— Казах ви вече, че тогава аз ще отговарям за последствията.
След като постави слушалката, Мак-Алистър телеграфира на свой колега и го помоли да му съдейства пред кралската прокуратура за налагането на запор върху сметката на Глория Стенфорд.
След час избухна и втората бомба. На телефона беше негов колега от Оксфорд. Управителят на мис Стенфорд му позвънил и развълнувано обяснил как пристигнали експерти за оценка на имението й. Показали документ, подписан лично от нея, в който черно на бяло се казвало, че всичко трябва да бъде оценено и продадено на търг.
— Как се е появил този документ? — поинтересува се Мак-Алистър.
— Мис Стенфорд го изпратила по пощата — прозвуча отговорът. — Всички получени пари след изплащане на данъците трябва да бъдат приведени на сметка в швейцарска банка, тъй като възнамерявала да се премести да живее в Швейцария.