Със силен, внезапен удар той преряза врата на девойката. Докато кръвта изтичаше от вените и животът я напускаше, устните й не издадоха никакъв стон. Само една лека тръпка премина през тялото и кожата придоби жълтеникав оттенък.
Отчаян вик наруши гробовната тишина. Едно от момичетата не можа да понесе тази кървава сцена и изпадна в истерия, обладана от ужаса на станалото. Никой не се помръдна, за да успокои обезумялата. Скоро виковете стихнаха. Сгърченото тяло остана да лежи на пода.
Някои приглушено стенеха, мъчейки се да потиснат своите чувства.
Кръвта на жертвата бликаше, заливаше камъка и бавно се стичаше надолу.
Малко след това Яна напусна земния свят.
Тлъстият Молох свали ръката си и я постави на огромния си корем. Черните му очи плъзнаха поглед върху прикованите зрители.
— Яна е възнаградена заради своята благородна вяра и заради предаността си към мен — заключи той с дрезгав глас. — Тя отиде в света на вечното щастие, чувам тихия й глас.
Молох вдигна глава към свода на пещерата и притвори очи.
— Не долавяте ли гласа й, вие, поданици на великия гуру от Джаднипур? — разнесе се шепотът му в пълната тишина. — Слушайте, чрез мен тя говори на всеки от вас.
Послушниците следяха погледа на Молох. Очите им се разшириха, защото чуха Яна.
— Намерих рая, гуру мой, сестри мои — понесе се гласът й в пространството. — Тук слънцето не спира да грее, край мен пеят птици, текат ручеи с кристално чиста вода, растат дървета с екзотични плодове. Вървя по поляните и ароматът им ме опиянява.
Гласът затихна.
Голите създания се ослушваха. После някои от тях се разприказваха оживено, а други се замислиха.
Когато погледите им отново се спряха на пожълтелия камък, върху него нямаше нищо. Тялото на Яна бе изчезнало. Само пресните петна от кръв напомняха за случилото се.
Две от девойките, изпаднали в транс, напуснаха полукръга и се отправиха към тъмната ниша. Върнаха се със златна чаша и бяла кърпа. Те паднаха пред трона на гуру и започнаха да мият краката му с розова вода.
Разнесе се песен. Този път звучеше хвалебствена мелодия в чест на гуру.
Церемонията свърши и тогава една от девойките изтича към Молох и легна върху корема му.
— Гуру мой — промълви тя, — искам да тръгна след Яна. Ще изпълниш ли молбата ми?
През нощта я събуди лек шум. Надигна се, но не видя нищо освен правоъгълника на прозореца.
Шумът идваше отвън — в коридора някой пристъпваше тихо и ритмично. После всичко замря и Глория Стенфорд отново затвори очи. В малкия хотел проскърца врата. Дочу се въздишка. Вятърът блъскаше по стъклата.
Глория изпъшка и дръпна одеалото до брадата си. „Странно място“ — помисли си тя. Беше пристигнала в Кретл тази вечер, изминавайки пътя от Оксофорд с малкия си автомобил. Кретъл беше скромно градче, разположено в близост до Балморал. Глория Стенфорд се занимаваше в колежа с история на изкуството и освен това бе получила значително наследство. Беше независима и имаше хоби — колекционираше произведения на стари майстори.
Затова се намираше тук — в планинската северна част на Шотландия. Малка обява в специализирано издание бе причината да се обърне към един брокер от борсата, който имаше поръчение да продаде анонимна частна колекция от картини на Гейнсбъроу, Фербанкс и Реноар.
Макар и трудно, Глория успя дя намери брокера. Изясниха подробностите и след три дни й съобщиха по телефона, че трябва да отиде в Кретл, където продавачът очаква лично да се види с нея.
По пътя започнаха да я измъчват съмнения — често се случваше произведенията на изкуството да бъдат фалшифицирани.
Късно вечерта в Кретл пристигна млада дама и нае стая в хотела, който беше единственият в околността. С учудване откри, че не я очакват и че никой тук не знае за целта на посещението й. Глория не се разстрои. Тя вечеря, изпи чаша вино и около единадесет часа се качи в стаята си. Заспа спокойно с мисълта, че продавачът ще я потърси сам на другата сутрин. Шумът от вятъра се усилваше. Някъде се хлопаше прозорец, лаеше куче, чуваше се плясък от птичи криле.
„Скоро нощта ще свърши“ — помисли си милионерката. Ругаеше се, че изобщо е дошла тук, вместо да отседне в мотела на фирмата „ЕССО“. Но желанието да види бързо платната и да ги прибави към колекцията си не й даваше мира. Почувства как по гърба й полазиха тръпки, когато вратата към нейната стая започна да скърца.
Със стаен дъх Глория очакваше какво ще се случи. Беше сигурна, че отвън има някой. Може би закъснял гуляйджия, който прави усилия да се прибере, но не в собствената си стая. Почука се.