— По дяволите! — изруга Мак-Алистър. — Спрете всичко това — тихо, разбира се. Как ще го направите, си е ваша работа.
Инспекторът замислено се облегна в креслото, сложи краката си върху масата и запали цигара.
Всичко това му харесваше все по-малко. Ясно беше, че Глория е жива. Но кой я бе заставил да закрие сметката си и да продаде цялото си имущество? Мак Алистър не можеше да допусне, че тя прави всичко това по собствена воля.
Имаше ли този случай връзка с убитото момиче? Преди да изчезне от Ливерпул, то също бе разпродало имуществото си… Не стоеше ли зад цялата тази работа мистичният гуру от Джаднипур? Но преди всичко инспектор Мак-Алистър се интересуваше от Девилз Лодж и от неговите обитатели.
Този следобед в Кретл пристигна спортен автомобил, който спря с вой на спирачките пред „Скокливото куче“. Стройна, тъмноруса жена на около двадесет и пет години изскочи от колата и влезе в стария хотел.
Барт Оруел се изправи зад малкото си бюро и застана нащрек. Имаше известно недоверие към елегантните жени. Беше му дошло до гуша от тях.
— С какво мога да ви услужа? — попита той без особен възторг.
— Казвам се Лорна Дай — представи се тя. — От Оксфорд.
— От Оксфорд? — прекъсна я собственикът.
— Да, от Оксфорд — потвърди Лорна Дай. — Търся мис Стенфорд, тя е отседнала тук, нали?
Барт Оруел издаде такъв звук, сякаш в гърлото му беше заседнало нещо.
— Тоест… — Оруел започна да заеква. — Мис Стенфорд остана тук само половин ден, по-скоро половин нощ. Тя замина нанякъде, никой не знае къде.
Лорна Дай погледна смаяно собственикът.
— Но това е невъзможно! — каза тя. — Аз съм нейният личен секретар. Тя имаше уговорена среща тук. За съжаление ме задържаха в Париж, затова пристигам едва днес. Още миналия четвъртък мис Стенфорд ми писа, че тръгва за Кретл, за да сключи една сделка.
— Вашата шефка отпътува в петък през нощта — измънка Барт Оруел. — Мисля, че е имала някаква уговорка.
Момичето сви рамене.
— Нищо не зная за това — възрази тя. — Тя ми съобщи, че трябва да се срещнем тук.
— Може би се е върнала в Оксфорд, без да ви оведоми — измърмори Оруел — Не — каза момичето и замислено погледна дебелия собственик. — Дано само не й се е случило нещо.
Барт Оруел изломоти нещо неразбрано.
— Тя искаше да купи няколко ценни картини — поясни Лорна Дай. — Сигурно знаете някого тук, който продава картини.
Лицето на Оруел се изопна. По принцип той отричаше слуховете, които се носеха за Мак-Килърн.
— Има един, Мак-Килърн, живее в Девилз Лодж — измънка накрая. — Казват, че продавал едно друго, тъй като нямал пари. Но не съм сигурен. Приказки — много. Човек не знае кое е лъжа и кое истина.
— Чувам това име за първи път — каза Лорна Дай.
Тя извади цигара и помоли за разрешение да я запали.
— Не бихте ли могли да ми обясните как да отида до Девилз Лодж. Може би там някой ще знае къде е сега мис Стенфорд.
Барт Оруел започна да хапе долната си устна. Трябваше ли да праща това симпатично момиче при куция Дориан? Съмняваше се. Но ако всичко беше само слухове, тая мис Стенфорд можеше да е отишла на гости при Мак-Килърн и да е забравила да съобщи това на секретарката си. Тогава той щеше да се окаже в неловко положение.
— Не зная, мис Дай — задавено каза той. Мистър Килър има лоша репутация. Той е странен тип, не общува с никой от градчето. Даже не мога да си представя, че такава лейди като вашата господарка би могла да има някаква работа с него.
Лорна дръпна от цигарата и я хвърли недопушена в пепелника.
— Мис Стенфорд е самостоятелна личност. Може да се справи чудесно с всеки, който се опита да я излъже.
— Аз не мисля така — отвърна Оруел. — Не сте ли чели случайно вестниците?
— Върнах се само преди два дни от Франция — припомни му тя. — Какво се е случило?
— Убиха едно момиче — прошепна собственикът. — Намериха го голо и заклано с нож, точно на пътя в началото на града.
Лорна равнодушно сви рамене.
— Убийствата са често явление в наши дни — отбеляза тя. — Да не би да искате да кажете, че Мак-Килърн има някаква връзка с това?
— Ако е така, отдавана да са го арестували — възрази бързо Оруел, — но всички в Кретл намират всичко това за много странно. Мисля, че мис Стенфорд е отпътувала в друга посока и отдавна се е прибрала в Оксфорд.
— Може би — съгласи се симпатичната секретарка. — Въпреки това ще отида в Девилз Лодж. След обяд ще се върна тук.
— Както желаете — каза Барт Оруел. — Можете да вечеряте в седем. Да ви приготвя ли стая?