Момичето се поколеба.
— Ще знам това, след като отида до там. Ако стане късно, ще отседна при вас. Но дори и да си тръгна, ще се отбия да ви се обадя.
— Така съм съгласен — облекчено въздъхна дебеличкият хотелиер.
— А сега, обяснете ми, моля ви, пътя за Девилз Лодж — усмихна се Лорна Дай.
„Тези стари, сиви каменни развалини не вдъхват никакво доверие, особено в тъмното.“ — помисли си мис Дай, когато приближи. Само два от прозорците на долния етаж светеха. Караше внимателно спортната кола по селския път, който се извиваше между хълмовете. Постройката, която бе наречена Девилз Лодж, вече се виждаше отблизо, пътят стана по-широк и под колелата заскърца дребен чакъл. Лорна включи фаровете и на ярката им светлина започна да разглежда фасадата на старата сграда. За нейно учудване всичко изглеждаше доста запуснато, но във всеки случай не толкова, колкото много други замъци в тази част на страната.
Огледа широката двойна врата от масивно дърво. Колата на Глория Стенфорд не се виждаше никъде. В този момент едното крило на двойната врата се отвори и се появи широкоплещест мъж в ливрея.
Лорна спря пред входа, изключи фаровете и двигателя и бавно се измъкна от колата, внимавайки да не развали прическата си. После бавно заобиколи автомобила и се приближи към мъжа.
— Това ли е Девилз Лодж? — осведоми се високомерно.
— Разбира се — бе отговорът. — Заблудили сте се, или може би…
— Не, искам да се видя с мистър Мак-Килърн — възрази тя. — Ще доложите ли за мен? Името ми е Лорна Дай.
— Ще почакате ли в приемната, мис? — каза слугата и пропусна посетителката. — Една минута.
Лорна гледаше подире му. След известно чу гласове. Не можеше да разбере за какво разговарят. После вратата се отвори и Дориан Мак-Килърн влезе, накуцвайки, при нея.
— Мак-Килърн — представи се той. — Искали сте да говорите с мен, мис Дай? Във връзка с какво, ако мога да знам?
Тъмнорусото момиче изглежда се смути.
— Търся работодателката си — обясни тя. — Сър, не ми е удобно да ви задавам такъв въпрос, но нямам избор.
Мак-Килърн погледна студено момичето.
— Работодателката си? — повтори той.
— Мис Стенфорд, експерт по изкуствата и колекционер. В Париж получих от нея писмо. Съобщаваше ми, че ще ме чака в Кретл, но там ми казаха, че е заминала, без никой да знае къде. Като секретарка на мис Стенфорд съм засължена да се свържа с нея колкото е възможно по-бързо. Може би е имала някаква работа при вас и…
Дориан Мак-Килърн се усмихна и я покани в салона.
— Имате добър усет, мис Дай — каза той. — Мис Стенфорд действително беше тук, за да види картинната ми галерия. Навярно сте уморена?
Той позвъни и слугата се появи.
— Джордж, донесете нещо за пиене и закуски.
Джордж бързо се поклони и изчезна. Лорна Дай с облекчение разглеждаше извития нос на шотландеца.
— Тогава сигурно знаете къде е отишла.
— За съжаление мис Стенфорд и аз все още не сме стигнали до споразумение — с огорчение каза Мак-Килърн. — Тя отиде да търси някакъв експерт, за да се консултира с него за цената на картините ми, но обеща да се върне не по-късно от утре. Предполагам, че мис Стенфорд ви е извикала да подготвите договора за продажбата. Така ли?
— Да, това е мое задължение — потвърди тя.
— Били сте в Париж? — продължаваше да говори шотландецът. — Забележителен град. Мис Стенфорд ли ви изпрати там?
— Отчасти — отвърна секретарката. — Разгледах по нейно поръчение две изложби на млади художници.
Джордж влезе в салона, бутайки пред себе си подвижна масичка за сервиране, върху която имаше апетитни закуски и няколко бутилки.
— Скоч или портвайн? — попита Мак-Килърн.
Момичето смутено отказа.
— Благодаря, не пия. Моите религиозни убеждения изключват употребата на алкохол. Малко портокалов сок, ако може.
Мак-Килърн я погледна учудено.
— Да не сте мюсюлманка — попита и извади от хладилника бутилка сок.
Лорна отрицателно поклати глава.
Предполагам, че ще ми се смеете, ако ви кажа — каза тихо тя.
— Така ли мислите? — започна да протестира шотландецът. — Това е въпрос на търпимост. Може би сте член на някоя религиозна секта?
— И това не е — отвърна Лорна и се изчерви. — Аз съм поклонничка на учението на Кришна. Дойдох до убеждението, че човек може да бъде щастлив, само ако се откаже от всичко материално. На този свят хората се стремтят единствено към богатството и забравят за духовните ценности и вътрешното щастие.
— Често съм мислил върху тези неща — призна Дориан Мак-Килърн. — Значи бяхте в Париж заради контакта с послушничките на Кришна?