Момичето кимна.
— Единствено тяхното учение ни разкрива пътя към благоденствието на онзи свят. Когато слушаш проповедите им, чувстваш, че ти става по-леко и забравяш за света, в който си принуден да живееш. Веднага щом изтече срокът на договора ми с мис Стенфорд, мисля да се посветя на това учение. Бих искала да дам всичко, което имам, и…
— Искате да пожертвате състоянието си?
Лорна Дай не забеляза алчните пламъци в очите на събеседника си.
— Родителите ми оставиха няколко хиляди фунта — отвърна наивно момичето. — Ще ги дам някога за построяването на молитвен храм — тя отпи от чашата си. — Твърде много приказвам за себе си. Извинете, но трябва да се върна да пренощувам в Кретл. Веднага щом дойде, мис Стенфорд може да ме намери там.
— И дума да не става, мис Дай — започна да протестира шотландецът и почука с бастуна си по пода. — Ние пишем „Гостоприемство“ с главна буква. Ще пренощувате в дома ми. Джордж ще ви приготви най-хубавата стая.
— За съжаление не мога — каза Лорна.
— Моля ви, без излишна скромност — настоя Мак Килърн и позвъни на прислугата.
Джордж сякаш беше в бойна готовност, защото се появи три секунди след позвъняването.
— Сър!
— Мис Дай е наша гостенка, Джордж — обясни Дориан. — Приготви й най-хубавата ни стая.
— Да, сър — отвърна слугата и му смигна, преди да напусне салона.
— Мисля, че не бихте имали нищо против да видите картините, от които се интересува вашата работодателка — предложи Мак-Килърн.
— Само ако не ви затруднява — каза Лорна Дай.
— Все едно ли ви е какво възнамерява да купи мис Стенфорд?
— Не, разбира се — възрази момичето.
Дориан се надигна и я поведе към картинната галерия. Блесна светлина. Когато видя картините, Лорна широко отвори очи.
— Фантастично! — извика възторжено тя. — Бих купила тези картини и без да търся експерти. Веднага се вижда, че са истински.
— Естествено трябва да разберете и мис Стенфорд. Налага й се да похарчи цяло състояние за тях. Както изглежда, тя е много богата.
— Да, така е — Лорна се обърна на другата страна. Когато видя изображението на гуру от Джаднипур, скръсти ръце на гърдите си и замръзна на място.
— Но какво правите? — попита я Мак-Килърн.
— Как е попаднал тук портретът на могъщия гуру? — прошепна момичето. — Видях божествения гуру само веднъж. Погледът му веднага ме омагьоса.
— Моят чичо го е донесъл от Индия.
— Считам, че учението му е велико.
Мак-Килърн сви рамене.
— Не разбирам от това.
— Мога ли да фотографирам картината, сър? Това би означавало много за мен.
— Нямам нищо против — каза развеселен домакинът.
Лорна се запъти към колата си и извади от нея пътна чанта. Когато се върна, Джордж й подаде дамската чантичка.
— Забравихте я в салона, мис. Мога ли да нося сака ви?
— Лека нощ — Кимна приветливо Мак-Килърн.
Стоята беше на първия етаж срещу картинната галерия. Лорна с възторг се спря на вратата.
— Какво великолепие — прошепна тя, като видя украсата от индийски реликви. — Тук ще прекарам времето си приятно.
Усмихвайки се, Джордж се върна в салона. Дориан Мак-Килърн отново бе седнал в креслото и държеше в ръцете си чаша с уиски.
— Какво мислиш за гостенката ни, Джордж? Как сме могли да не научим, че Глория Стенфорд има секретарка?
— Била е в чужбина, затова не сме разбрали нищо за нея. Но наистина е тази, за която се представя. Казва се Лорна Дай е и секретарка. Има снимка на Стенфорд с личния й автограф.
— Махни колата й, Джордж — заповяда Дориан.
— Готово — отвърна Джордж. — Чух всички глупости, които наприказва това хлапе. Бихме могли да помогнем, ако наистина иска да пожертва състоянието си за гуру. Не е ли така?
Мак-Килърн се ухили.
— Длъжни сме да изпълним това желание — съгласи се той. При това тя е една от малкото, които отиват доброволно в света на Молох. Добре, подготви всичко.
Глория Стенфорд не помнеше колко време е била в това състояние. Беше мрачно. В огромната пещера цареше тишина. Само няколко факли хвърляха мъждеещи светлини върху голите стени. Тя имаше нужда от време, за да подреди мислите си. Какво направиха с нея? „Сега ти се казваш Сафи“ — въртеше се в съзнанието й. Кона й бе казала това, когато й бе подала свещеното вино. Спомни си, че бе подписала някакви документи, но нямаше понятие какви бяха те. После пред очите й изплува церемонията по прогонването на духа.
Стана й сташно, когато се сети за зловещите същества, които я окръжаваха. Беше се отказала от предишния си живот, за да се посвети на учението на тлъстия Молох. „Действително ли е всичко това? — питаше се тя. — Наистина ли вече не съм Глория Стенфорд и се намирам в призрачния свят на гуру, откъдето не мога да се върна?“