— Не съм казвал това — възрази Клиф. — Размърдай си мозъка. Преди седмица изчезва господарката, а сега — и секретарката. Нищо ли не загряваш?
— Ще почакаме и ще видим — възрази собственикът на хотела. — Тя обеща да се върне и да ми каже дали ще пренощува тук или не; но е възможно да не е свършила работата си навреме или да се е заблудила по пътя.
— Или пък да е пленница на куция Дориан — добави Клиф.
— Вечно усложняваш нещата — ядоса се Барт.
— Мисля, че трябва да съобщим на инспектор Уайтл.
— Е, добре, хайде — изпъшка Барт и продължи усърдно да мие чашите. — Иди да се обадиш. Знаеш къде е телефонът.
Тайнствената светлина в индийската стая замая Лорна. Всичко тук беше пропито с мистика.
Лорна бавно отиде до широкото легло, украсено с бивни на слон. Без да бърза, тя свали дрехите си. Приближи разсъблечена до огледалото, окачено в златна рамка. Със задоволство подреди прическата си, върна се при леглото и легна, като дръпна одеалото до брадичката си.
Многобройните загадъчни фигурки в стаята я накараха да се почувства особено. Изведнъж Лорна се изплаши. Може би щеше да е по-добре, ако бе останала да пренощува в „Скокливото куче“?
Изведнъж момичето усети непозната миризма, която идваше някъде отдолу. Започна да я унася. Миризмата се усилваше. Момичето заспа спокойно. Всичко беше като в приказка. Изведнъж я събуди ясен глас.
— Гуру — прошепна тя — наистина ли си ти, божествени, или всичко е сън?
Ясният глас достигна до съзнанието на Лорна.
— Аз съм пред теб, сестро — раздаде се от устата на видението. Ти дойде тук доброволно, от любов към мен. Затова те вземам със себе си, Пола.
— Пола? — учуди се момичето.
— Сега твоето име е Пола — започна да затихва тласът. — Ела при мен, Пола. Ела в моя свят. Ще те науча как да откриеш рая на вечното щастие.
— Къде да те намеря? Виждам те, но ти си безтелесен. Как да дойда при теб?
— Стани, Пола! Ще ти покажа пътя към моя свят. Тръгни гола по него. Нищо не трябва да ти напомня за земния живот.
— Идвам — отзова се Лорна. — Къде си ти, божествени?
Сладникавата миризма замъгли съзнанието й, притъпъпи мисълта й. Вече не знаеше къде се намира. След време паметта й се възвърна и тя загуби съзнание.
Лорна Дай се събуди от студа, който почувства. Над лицето й се бяха надвесили две момичета — голи като нея самата.
— Къде съм? — прошепна тя. — Къде е великият гуру, който разговаря с мен?
— Ти си в царството на божествения гуру — каза тъмнокосото момиче. — Аз съм Кона — твоята сестра, която ще се грижи за теб.
Погледът на Лорна попадна върху другото момиче и тя пребледня.
— Мис Стенфорд? — възкликна. — Не знаех, че сте поклонничка на великия гуру.
— Стенфорд? Коя е тази? — престори се Глория.
— Мис Стенфорд, нима не ме помните? Аз съм Лорна, вашата секретарка.
— Чувала съм някога това име. Но…
— Сестра Сафи вече напълно се е преселила в нашия свят. На теб също ти предстои прогонване на духа, както беше и с нея. Тогава и ти ще дойдеш при нас.
— Прогонване?
— Сестра Сафи ще ти обясни всичко. Ще се видим по-късно на жертвената церемония. Гуру чу молбата на нашата сестра Хара и днес ще я вземе при себе си в света на вечното щастие — след тези думи Кона мълчаливо се отдалечи.
— Не съм сигурна дали съзнанието ми възприема правилно всичко тук — каза Глория и огледа с преценяващ поглед Лорна, — но не помня там да съм имала секретарка.
— Мога да се закълна в това — усмихна се Лорна.
Позвъняването на Клифърт Богърт разтревожи Мак-Алистър. Заедно с колегата си Уайтл и още двама полицаи той седеше в колата, спряна край пътя между Балморал и Кретл, и следеше разговора от подслушвателните устройства в Девилз Лодж.
— Не мисля, че Лорна е отишла при Мак Килърн — каза Уайтл, който бе разговарял по телефона с Богарт.
Джон Мак-Алистър не отговори нищо.
— Лорна се забавлява с Мак-Килърн — прошепна след малко сътрудникът на Скотланд Ярд.
Офицерите веднага застанаха нащрек и се заслушаха в гласовете, идващи от наушниците им.
— Разтапя се от вежливост — измърмори Уайтл. — Топло, май че сме на вярна следа.
— Сега й показва картинната си галерия. Много е гостоприемен домакинът.
Инспекторът от Скотланд Ярд внимателно следеше всяка дума.
— Точно това ми трябваше да разбера — произнесе възбудено той, когато чу разговора за гуру от Джаднипур. — Следата става трърде гореща, а, Уайтл? Слушате ли?
— Трябва да измъкнем момичето колкото може по-бързо! — заключи Уайтл. — Потегляме за Девилз Лодж.
Инспектор Уайтл включи двигателя и изкара колата на пътя. Още щом имението се показа насреща им, той спря рязко и изключи двигателя.