— Това момиче е лудо — изпъшка, когато чу, че Лорна остава да преспи там.
— Не си дава сметка — прекъсна го Мак-Алистър.
— А ако й се случи нещо? — простена Уайтл.
— Още нищо не се е случило — успокои го инспекторът от Скотланд Ярд. Това, че там има картина с гуру, още не значи нищо — заяви той.
— Нищо, разбира се — вбеси се Уайтл, — Този Джордж току-що прерови дамската й чанта…
Той млъкна.
— Какво ще правим сега, мистър Мак-Алистър?
— Длъжни сме да изчакаме — Джон Мак-Алистър запази спокойствие.
— Мислите ли, че са скрили изчезналата Глория Стенфорд в Девилз Лодж?
— От диалога между тези двамата може да се допусне такова нещо.
— Дано само момичето да не пострада — изстена за кой ли път Уайтл.
— Спокойно! — окуражи го Мак-Алистър.
— Тихо! Тя разговаря с гуру! — прошепна Уайтл. — Той е… не е ясно какъв. Или е призрак, или реалност. Не може да се разбере.
Мак-Алистър се стегна. Трябваше да бъде мобилизиран, за да победи в единична борба хитрия Мак-Килърн.
— Тя е гола! — изкрещя Уайтл. — И убитата беше гола. Това не е ли доказателство за вас? Тези свини използват момичето!
— Запазете самообладание! — скара му се Мак-Алистър.
В продължение на петнадесет минути полицаите слушаха внимателно разговора.
— Тя говори с Глория Стенфорд — отбеляза инспекторът от Скотланд Ярд.
— Ще отидем ли там?
— С щурмуване няма да превземем крепостта. Убитата явно не е използвала парадния вход, значи някъде трябва да има и друг.
Той изтръпна, когато чу гласа на Кона. „Жертвоприношение!“ — мярна се в главата му.
— Бързо, трябва да предотвратим трагедията! — изкрещя той.
Глория Стенфорд облекчено въздъхна, когато двете с Лорна стигнаха до малката пещера, в която се криеше Карла Престън.
— Радвам се, че не се поддадох на телепатичното въздействие — каза възбудено тя. — И за това съм много задължена на Карла.
Отекна звънът на гонга.
Трябва да отидем на жертвоприношението — изстена попзвездата. — Вече присъствах на две убийства, нямам сили да понеса и третото.
Карла Престън отчаяно влезе в къга, който другите момичета вече бяха образували около жертвения камък. Омайващият сладникав мирис изпълни пещерата. Голите фигури коленичиха и сведоха глави.
Лорна се ужаси, когато видя девойката, изкачваща се по стъпалата към жертвеника.
— Аз съм готова — достигна до съзнанието й уверен глас, — мой божествен гуру.
— Приближи се, сестро — разнесе се след това гласът на кастрата.
Лорна чуваше как Карла и Глория стенат до нея. Нямаше ли възможност да се предотврати тази кървава сцена? Тя с отчаяние търсеше изход.
Стисна зъби, когато видя, че момичето, което нямаше и двадесет години, легна покорно върху окървавения камък. Мускулестият слуга на Молох застана до главата на жертвата и посегна към острия си кинжал. Нервите на Лорна бяха опънати до крайност. Тя наблюдаваше като в мъгла как той се готви да го насочи към гърлото на момичето и да отнеме живота й.
— Не! — понесе се викът й.
За няколко секунди настъпи гробна тишина. Миг след това Лорна видя до себе си разярените слуги на Молох…
Инспектор Джон Мак-Алистър натисна старомодния звънец на парадния вход. Чуваше се как звънът се разнася из вътрешността на сградата. Стоящият до него телевизионен техник от Скотланд Ярд нервничеше.
— Да разбия ли вратата, сър? — попита той.
В този момент прокънтяха стъпки. Вратата се отвори и в процепа се показа мрачното лице на управителя.
— Да?…
Мак-Алистър се поколеба за малко. После рязко блъсна вратата и нахлу в приемната.
— Това е грабеж! — възмути се слугата. — Ще позвъня в по…
— Ако искате да извикате полицията, тя вече е тук — процеди през зъби инспекторът. — Сложете му белезници, Ларк. Къде е Мак-Килърн?
Ларк надяна белезниците върху ръцете на Джон. Умуваше какво да направи, за да не може управителят да се измъкне.
— Долавям сигнал — каза той и завъртя ръчката на пеленгатора. — Идва от тази врата.
Той заключи Джон към солидната решетка на камината и започна да се оглежда. В това време на една от вратите неочаквано се появи куцият Мак-Килърн.
— Какво значи всичко това? — сърдито попита той.
— Скотланд Ярд — заяви Мак-Алистър. — Къде са мис Дай, мис Стенфорд и другите момичета? Къде сте ги скрили.
Мак-Килърн прихна. Смееше се толкова силно, че едва не падна на пода.
— Да, преди няколко часа наистина дойде някаква мис Дай, за да търси мис Стенфорд — потвърди той. — Но тук не е женски пансион. Те си тръгнаха вече.