— Нама да се отървете толкова лесно — изръмжа Мак-Алистър. — Сигурни сме, че момичатата са тук.
— Тогава намерете ги! Няма да ви преча.
— Отворете тази врата!
— Но там няма никого — надменно каза шотландецът.
— Разбийте вратата, Ларк — заповяда инспекторът.
След секунди вратата изхвърча мощните удари на техника и слисаните им погледи се спряха върху най-съвършената телевизионна апаратура, която бяха виждали.
— Елате насам, Мак-Килърн — нареди Мак-Алистър. — Как ще обясните това?
Мак-Килърн се колебаеше. Изведнъж Ларк, който включи приемника, възкликна развълнувано:
— Инспекторе, вижте…
Екранът изобразяваше страшна сцена на човешко жертвоприношение.
— Както виждам, създали сте лаборатория със съвършено оборудване.
Мак-Килърн все още се колебаеше.
— Това е ритуален празник — обясни той.
— Да, знам — кимна инспекторът. — Божественият Молох се е възползвал от имението ви. А известно ли ви е, че сте съучастник в убийствата на невинни момичета?
— Убийства? Трябва да го докажете. Просто предоставих на гуру възможност да разпространява учението си, нищо повече.
Ларк забеляза някакъв балон с вентил. Без да сваля поглед от телевизора, той се приближи към балона и леко завъртя вентила. В помещението започна да нахлува газ със сладникава миризма. Техникът побърза да затвори вентила.
— Газ, предизвикващ халюцинации — досети се инспекторът. Беше видял на екрана малкия облак, който висеше отгоре.
Изведнъж на един от мониторите видя Лорна, която стоеше пред жертвения камък с безизразно лице.
Мак-Алистър знаеше добре какво означава това. Момичето трябваше да умре.
— Ето как се отървавате от непокорните — подхвърли той към онемелия Мак-Килърн. — Първо ограбвате нещастните жени, а после ги качвате на жертвения камък.
— Те отиват там съвсем доброволно, никой не ги заплашва.
Ларк усили звука. В стаята се разнесе евнушеският глас на Молох. Инспекторът внимателно следеше развитието на събитията. Драмата там достигаше своя връх. Мъжът с объсната глава се приближи към жертвата и извади кинжала си. После Мак-Алистър с удивление видя как Лорна скочи от мястото си и изкрещя нещо.
— Не… не позволявайте тя да умре! — бързо извика някой.
Възцари се гробна тишина. После се понесе оглушителен шум.
— Извикайте Лорна, Ларк — обърна се той към техника.
Ларк отиде до високоговорителя, включи го и бутна регулатора на звука в крайно положение.
Инспекто Уайтл и ефрейтор Бойд обикаляха с колата около Девилз Лодж. Включили ултравиолетовия излъчвател, те изследваха камък по камък всичко, което се намираше на разстояние една миля от замъка.
— Чакайте, сър! Там, между скалите виждам някакъв вход.
Уайт спря и погледна нататък.
— Прав сте, Бойд — съгласи се той. — И на мен ми се струва, че има нещо.
Оставиха колата. Чакълът скърцаше под краката им.
— По дяволите! — изруга Уайтл. — Тези катакомби са още от римско време, простират се километри навътре.
Спряха пред входа на катакомбата.
— Полиция! — извика инспекторът. — Излезте с вдигнати ръце!
Никой не отговори, само ехото прокънтя в тишината. Запалиха фенерите си и внимателно започнаха да се придвижват навътре. Не след дълго се озоваха в някаква галерия. На няколко метра пред тях изведнъж изскочи мъж с бръсната глава, който стискаше в ръцете си нож.
— Хвърляй ножа! — заповяда Уайт и насочи револвера си към него.
Никаква реакция…
— Той не ни разбира — съобрази Бойд.
Започнаха бавно да се приближават към полуголата фигура. Уайтл вдигна оръжието и го насочи към ръката, държаща ножа. В следващия миг азиатецът се хвърли в атака. Прозвуча пистолетен изстрел… Куршумът раздроби китката му и мъжът нададе див вой. Бойд се хвърли към объркания нападател и с мощен удар в челюстта го повали в нокаут.
— Добър удар, Бойд — похвали го инспекторът.
Продължиха тихо нататък. Колкото по-навътре отиваха и колкото по-тихо стъпваха, толкова по-силно се чуваше странен шум.
— Когато не виждам нищо, полудявам — измърмори Бойд.
— Затова съм тръгнал с вас — каза ехидно Уайтл.
Изведнъж пред тях се разкри огромна пещера. И в следващия миг се разнесе вик, от който кръвта им застина.
Лорна Дай разбираше, че сега животът й не струва пукнат гръш. Нямаше сили да се съпротивлява срещу четиримата азиатци. Момичето, което очакваше участта си върху жертвения камък, наблюдаваше всичко с безразличие.
Кона рязко се обърна към Лорна.
— Предателка — процеди тя през зъби.
— Предателка? — изкрещя Лорна. — В книгите всичко беше различно. Сега видях този божествен гуру… Фокуси! С това си служи вашето божество!