— Мълчи! — изкрещя Кона. — Ти повече няма…
Спокоен глас накара всички да млъкнат. Не беше на гуру. Звуците му долитаха отвсякъде.
— Лорна, чуваш ли ме? Кажи!
— Ще дойде време и ще отговаряте за всичко! — крещеше тя.
Кона се вцепени. Четиримата азиатци също стояха неподвижно, без да знаят какво да правят.
Глория и Карла първи оцениха положението и погледнаха към Лорна, която измъкна от косата си малко устройство. Беше малка алуминиева тръбичка, в края на която имаше миниатюрен бутон. Лорна насочи другия й край към Кона.
— Гуру вече го няма! — заяви тя. — Свърши се с властта му. Аз съм повелителката на всички гуру. На колене, сестри. Сега ще ви посветя и ще направя духовния ви взор по-богат.
Кона объркано започна да се оглежда, когато видя, че всички около нея паднаха по очи. Проклинайки, тя се втурна към гуру, който продължаваше да седи на своя трон… Лорна бързо съобрази.
— Гледайте! Вашият Молох няма какво да каже! — крещеше тя. — Никога не е съществувал гуру от Джаднипур. Подлагали са ви на хипноза, заставяли са ви да се принасяте в жертва.
Тогава в пещерата прокънтяха отчетливите стъпки на двама мъже. Лорна тревожно се обърна и въздъхна облекчено, когато видя Уайтл и Бойд. Но Кона не се предаваше.
— Сестри, не слушайте измамницата! Тя е лъжкиня от чуждия свят! Иска да ни отнеме щастието!
В това време двамата полицаи стигнаха до жертвения камък. Отново настъпи тишина.
— Искам да ме чуете, докато още съм тук.
Мекият глас се носеше от всички страни.
Послушниците на гуру се отърсиха от вцепенението и се заслушаха. Зазвуча мелодична музика. От мястото, където стоеше тронът, се дочу силен шум. От тлъстия Молох бе останал само един малък облак.
Стената зад трона се разтвори и пред момичетата застана инспектор Мак-Алистър. Кона нададе сърцераздирателен вик и умаломощена се свлече на пода. Лорна радостно се хвърли на шията на Мак-Алистър. Съвсем бе забравила, че е гола.
— Превъзходно се справихте, сержант О’Конър — похвали инспекторът своята сътрудничка. — Надявам се, че владеем положението.
— Сержант! — възкликна Глория Стенфорд. — Моята прекрасна секретарка работи в полицията? О боже, как са успели да го направят?
— Ще ви обясним по-късно — каза Мак-Алистър и погледна натам, където бе седял Молох. Той беше само един облак. По-скоро призрак, отколкото човек. Управляваха го от разстояние.
— Мак-Килърн? — попита Глория.
Мак-Алистър кимна.
— Той е прекарал дълго време в Индия. Изучавал е изкуството на телепатията и и на въздействието чрез наркоза. Пътувал е из страната и е примамвал жени, обещавайки им пълно щастие.
— Защо тогава постъпи по този начин с мен?
— С времето все по-малко хора попадали в мрежите му, затова бил принуден да измисли този трик с картинната галерия.
— Разбрах — отвърна Глория. — И затова изпратихте моята секретарка да проникне в този свят — тя погледна с благодарност към Габи О’Конър. — Никога няма да забравя това.
— Благодарете на шефа ми, а също и на жителите на Кретл. Ако не бяха те, щяхте да продължите да си стоите в тази пещера.
Мак-Алистър се обърна към Уайтл:
— Следете да не настъпи паника. Ние ще тръгваме — каза той и тръгна с трите момичета към асансьора зад трона.
Все пак Молох съществува, нали? — попита Карла престън, докато се изкачваха нагоре.
— Може би — отвърна Мак-Алистър. — Виждате, че с помощта на телевизионната техника са успели да създадат един нереален Молох, но според мен той е по-страшен от истинския.
— А каква беше ролята на Кона във всичко това?
— Беше дясната ръка на Мак-Килърн. Тя притежава големи телепатични способности и е можела да внушава това, което иска.
— Благодарение на Карла нищо не ми се случи — каза Глория. — А какви бяха документите, които подписах?
Мак-Алистър се засмя.
— За разпродаване на цялото ви имущество и внасяне на приходите, заедно с всички пари от банковата ви сметка, в една швейцарска банка.
— Ако наистина е така, аз съм такава, каквато искаше да ни направи Молох — съвършено бедна.
— Е, и ние не спяхме и не позволихме да се извърши такава крещяща несправедливост.
— Какво ще правим с дрехите — скоро трябва да се покажем пред хората? — попита Габи.
Когато излязоха от асансьора, инспекторът помогна на момичетата да си потърсят дрехи.
Мак-Килърн седеше неподвижен в креслото си и когато инспекторът се появи в стаята, го погледна с отчаяние.
— Раят ви е разрушен — каза без никакво злорадство Мак-Алистър.