— Нямам нищо общо с това, което ставаше в пещерата. Просто исках да разберат красотата на идеите на Кришна.
Мак-Алистър се усмихна.
— Тогава изпълнете обещанието си — произнесе той. — Живот и смърт! Помислете какво значи това.
Един час по-късно от Девилз Лодж потегли колона от коли, в които бяха настанени освободените жертви.
Денят си отиваше и слънцето се скриваше зад гората.
— Колко е прекрасно да си отново на земята — каза замечтано Карла. — Осем месеца не съм виждала слънце.
Мак-Алистър караше към Кретл. Трите млади дами седяха на задната седалка и весело се оглеждаха.
— Сега няма да е излишно да си хапнем добре — обади се Карла Престън.
— Ще положим всички усилия, за да сторим необходимото, тоест да си хапнем — отвърна Мак-Алистър. Беше доволен, че цялата история завърши добре и следствието най-после приключи.