Глория отвърна на поздрава и последва управителя в приемната, което приличаше на зала с цяла дузина врати.
— Не бихте ли желали да се подкрепите, мис? — попита вежливо Мак-Килърн.
— Няма да са излишни малко кафе и бренди — отзова се тя.
Едва сега й се отдаде възможност да огледа Мак-Килърн. Шотландецът имаше тясно лице, орлов нос и дълбоки сиви очи, които приличаха на планински езера. Над тънките му устни се червенееха рижави мустаци.
Много младежи в тази планинска страна изглеждат точно така, помисли си младата англичанка.
— Донеси напитките в галерията, Джордж — разпореди се Мак-Килърн. После се обърна към гостенката. — Виждам, че нямате търпение да разгледате картините.
Глория кимна. Искаше й се да види тези прехвалени картини и да ги притежава, ако наистина са ценни произведения.
Мак-Килърн се приближи към последната врата от лявата страна на приемната и извади от джоба си ключ. Превъртя го с усилие в клчалката и натисна изключвателя на сигналната инсталация върху рамката на вратата. Вратата забръмча и се плъзна встрани.
В следващия момент очите й бяха заслепени от лазерни лъчи, които осветяваха стая без прозорци. Светлината им бе насочена право към картините и гравюрите, висящи по стената.
— Добре сте се защитили — прошепна Глория Стенфорд и почувства как сърцето й заби силно, предусещайки срещата с видни произведения на изкуството.
— Предпазливостта не е излишна — обясни Мак-Килърн, докато сядаше на една малка масичка, където покани и нея.
Най-напред Глория видя трите картини, заради които се бе отправила на това дълго пътешествие. Бавно се приближи към творбата на Гейнсбороу, изобразяваща конник. Беше напълно сигурна, че пред нея стои оригиналът.
В галерията влезе Джордж и се зае да сервира. Управителят вече се канеше да си тръгне, но възклицанието на посетителката го накара да се обърне, въпреки че Мак-Килърн вече го бе освободил.
— Моля, покажете ми заключението на експерта, господин Мак-Килърн — обади се тя, без да сваля очи от картината.
Домакинът забеляза спрелия се до вратата Джордж и го изпрати да вземе документите от сейфа.
— Надявам се, че скоро ще постигнем съгласие — убедено каза Глория. — Нека първо договорим цената.
— Тримата експерти, които направиха оценка на това произведение, определиха цената му — заяви Мак-Килърн. Мисля, че и по този пункт ще се споразумеем бързо — наля кафе и го подаде на Глория.
— Искате ли да се върнете още тази нощ?
— Нощта скоро ще свърши — отговори тя. — Но и нямам никакво желание да се връщам в хотела.
Не забеляза злорадството в усмивката на Джордж, който току-що бе влязъл с папката документи и стоеше до вратата. Управителят й подаде папката.
Следващите петнадесет минути Глория прекара в четене на документите. Вече нямаше никакви колебания по отношение на сделката. Проверката на картините бе извършена от международното експертно бюро, което потвърждаваше тяхната оригиналност.
— Ще ги купя — решително каза тя и погледна Мак-Килърн. — Рамките не са ми необходими, така че няма да се затрудня с превозването им.
— Както желаете — отвърна той, — но не смятате ли, че е рисковано? Сама в колата с тази ценности?
Глория поклати глава.
— Никой няма да разбере какво има в куфара ми — увери го тя и извади чекова книжка от дамската си чанта.
— Осемстотин хиляди фунта стерлинга… съгласни ли сте?
Мак-Килърн направи гримаса, която показваше колко му е трудно да вземе решение.
— Съгласен съм — въздъхна той, — Джордж ще подготви акта.
Глория тържествено разтвори чековата си книжка, но все още не попълваше чека.
— Предполагам, че вече сте проверили моята платежоспособност? — каза тя.
— Мистър Гибс се погрижи за това, отзивите за вас са много добри — увери я той.
Глория се обърна, за да прецени останалите картини. Тя се закова пред едно платно, в което нямаше нищо европейско. Личеше, че не е рисувано от професионалист.
— Как е попаднало тук и какво представлява? — тихо попита тя.
— Баща ми е живял дълго в Индия — отговори Мак-Килърн. Донесъл я е оттам. Това е изображение на гуру от Джаднипур.
— Гуру? — Глория Стенфорд се замисли и изведнъж почувства, че сърцето й започна да бие бързо.
Тази противна фигура прилича на тлъстия Молох, който обичал жертвоприношенията, извършвани с хора, помисли си тя.
Изпита желание да се отърве от отблъскващото изображение. Но не можеше да го направи. Погледът й се плъзна по дебелите, мазни пръсти, безбройните пръстени и поставените върху корема ръце; спря се на увисналите гърди и накрая се закова върху смолисточерните очи, които сякаш я пронизаха.