Докато траеше церемонията, девойката я наблюдаваше, без да помръдне. После се промъкна на пръсти покрай стените и се върна обратно. Имаше една-единствена мисъл — да се махне колкото може по-бързо.
След времето, прекарано тук, накрая беше взела решение. Обречената беше една от малкото, чиято воля не се бе подчинила на гуру. Въпреки това през всичките тези месеци не беше могла да се реши на бягство.
Когато се появи отново в залата, се закова като вкаменена — церемонията все още беше в разгара си.
Бързо се шмугна във входа, от който обикновено излизаха момичетата, обслужващи гуру. Измина няколко метра и почувства свеж въздух. В нея се появи надеждата, че ще успее да се измъкне от тлъстия Молох.
Галерията се разширяваше и образуваше малка пещера, в която светеше.
Електрическа светлина! Тя не се съмняваше, че наистина беше така. Въпреки че през всичките тези мъчителни месеци бе виждала само светлината на факлите. Всичко говореше за това, че се приближава към изхода. Надеждата й премина в увереност, когато влезе в следващата пещера. Коридорът изведнъж ставаше стръмен и започваше да се извива нагоре. При всяка нейна крачка стените се стесняваха, но девойката упорито се изкачваше все повече и повече.
Въздухът ставаше все по-чист, почувства прохладата на лятната вечер. Но независимо че приближаваше целта си, девойката ставаше все по-угрижена. Как можеше да се покаже пред хората в този вид! Лицето й се изчерви. Все пак скоро всичко щеше да се превърне в един страшен сън. И тлъстият Молох, и жертвеният камък, и страхът за собствения й живот щяха да останат зад нея.
Девойката измина още две мили, преди да види тъмното нощно небе.
Пред очите й притъмня. Сърцето щеше да изскочи от гърдите й. Кръвта бучеше в ушите й. След няколко крачки тя се спря. През ума й мина страшната мисъл, че където и да отиде, стражата ще я застигне. Пазачите щяха да я върнат без излишни въпроси при Молох. А това означаваше смърт.
Девойката събра всичките си сили и продължи да се изкачва, опипвайки стените.
Предчувствието не я беше излъгало. Скоро видя силуета на спящ мъж. Равномерното му дишане се чуваше отдалече. Тя се приближи безшумно към спящия и разпозна един от бръснатите слуги на Молох. Страхът я скова, когато се промъкна покрай него към входа на галерията.
Нямаше представа къде се намира, но беше сигурна, че някъде там има хора, които ще й помогнат. Почувства се ободрена от свежия въздух. Не усещаше нощния хлад. Босите й стъпала едва докосваха камъните и жилавата трева. След двадесет метра се препъна в един клон и отчаяно размаха ръце, опитвайки се да запази равновесие. Клонът изпращя и щумът прозвуча в тишината като пистолетен изтрел. „Само това липсваше — помисли си тя, — дано бръснатият да не е чул нищо!“
Стана й страшно. Чу как пазачът се размърда и изкрещя нещо в тъмното. Паниката завладя бегълката. Сърцето й биеше в петите, когато се понесе стремглаво, бягайки далеч от това място. Беше прибрижила до склона, който водеше към долината, когато преследвачът я забеляза. Девойката направи лек завой и стигна до ручея. Не усещаше нито студената, нито острите камъни, нито бодливите храсти.
Остро бодване встрани я накара да спре. Девойката трескаво се огледа. Не се виждаха преследвачът. Може би беше изостанал или се криеше някъде в тъмнината. Сърцето й се изпълни с радост, когато видя пред себе си светлини. Нямаше никакво съмнение, че там живееха хора, които щяха да й помогнат и да сложат край на страданията й.
Светлината и близостта на селището й дадоха нови сили. Не след дълго девойката различи къщи и църква, коята се издигаше в средата на селището. Вече се виждаха автомобилите, движещи се по улиците.
Девойката смени посоката си и задъхана се насочи към улицата на града.
„Трябва да стигна — помисли си тя, — каквото и да стане. Там вече ще бъда в безопасност.“
Дълга ограда препречи пътя й. Като дишаще тежко, тя се спря изтощена. Отчаяно затърси пролука, чувствайки че няма повече сили.
„Трябва, трябва да продължа!“ — мислеше трескаво. Плъзгаше ръка по решетката и отчаяно се мъчеше да я прескочи. Въздъхна облекчено, когато намери пътека, която заобикаляше оградата и извеждаше на улицата.
До улицата оставаха само четиредесет-петдесет метра. Бученето в ушите й заглуши шумните стъпки.
Той изскочи като призрак пред омаломощената девойка. Разсъблечената се спря и изведнъж нададе силен, пълен с див ужас, вик. Краката й се подкосиха, когато видя обръснатата глава. Беше стражът на Молох.