Бегълката видя, как той вдигна ръката си и в нея блесна кинжал.
Не! — крещеше тя. — Не! Искам да живея, недей… недей… — заотстъпва назад. От гърлото на обръснатия излязоха хрипкави звуци, после се чу реч на непознат език.
— Не! — извика с последни сили девойката. Препъна се и политна назад към оградата. В отражението на очите му видя как кинжалът се спуска към гърлото й. Острието му прекъсна прекъсна гласа й. Бликна кръв и заля всичко наоколо.
„Късно е вече!“ — бе последната й мисъл.
Все още беше жива и чувстваше как бръснатият я вдига на ръце, а след това кой знае защо я пуска. Някъде отдалече до нея достигаха викове, викове от нейния свят, които я призоваваха да се върне обратно.
Клиф Богарт изтича пръв до бедното момиче. Беше запомнил отчетливо фигурата на бръснатия мъж, който бе изчезнал в тъмнината.
— Настигнете убиеца! — кресна той на хората, трупащи се около него и пострадалата. Самият той коленичи до нея. Беше преживял една война, имаше опит и съзнаваше, че с нищо не може да й помогне. Но тя все още живееше. Миглите й трепнаха и от устните се разнесе неясен шепот.
— Говорете! — молеше я Богарт. — Кой беше той, кой?
С последни сили девойката произнесе две единствени думи. Тялото й се отпусна. Беше мъртва.
Тези, които бяха тръгнали да преследват убиеца, се върнаха.
— Избяга ни, кучето — изпъшка единият от преследвачите и изтри с носна кърпа потта от челото си. — Мъртва ли е?
Клиф кимна.
— Мога да направя за нея само едно — гроб — промърмори той. Двете думи, които каза момичето, се запечатаха в съзнанието му. Но смисълът им представляваше загадка за него. Може би това бе несвързано бълнуване на умиращ човек.
— Та тя е съвсем гола — забеляза един от тези, които току-що бяха пристигнали.
— Боже, горкичката, сигурно са я изнасилвали.
— Трябва да съобщим в полицията.
Един младеж, който почувства, че му прилошава от кръвта, предложи: „Аз ще изтичам до полицията“, едва сдържайки пристъпите на гадене.
— Всяко нещо се случва някога за първи път — измърмори Богарт след него.
— Някой виждал ли я е преди?
— Не е тукашна — каза овчарят. — През последните тридесет години доста съм обиколил тези места и познавам всички. Абсолютно съм сигурен, че това момиче не е оттук.
— Няма още и двайсет години — каза замислено Клиф. Онзи обръснат тип не излизаше от мисълта му. Беше ли този здравеняк гол? Клиф се опитваше да си припомни всичко, което се бе случило. Да, гол беше, сети се той. Беше видял ясно голия му гръб и силните му крака. Сподели с другите своите наблюдения.
— Това не е нищо друго освен изнасилване — категорично заяви един от тълпата. — Изнасилвачът е хукнал към дрехите си. Бързо се качвайте в колите, ще претърсим околността. Тая свиня не е отишла далеко.
— Не може да се влезее в гората с кола — възрази овчарят. — И в тъмното няма да го намерим. Остава да се надяваме, че полицията…
— Връщам се в „Кучето“ — каза Богарт. Вие изчакайте полицията.
Заради случилото се собственикът на хотела беше принуден да отложи затварянето на бара до окончателното изясняване на нещата, тъй като представителите на медицинската комисия и полицията поискаха да изслушат тук свидетелите.
Полицията и медицинският експерт пристигнаха само след два часа. В „Скокливото куче“ се появиха инспектор Уайтл, един сержант и един лекар-патолог.
— Бихте ли искали горещ чай, джентълмени? — посрещна ги собственикът.
— Няма да е лошо — съгласи се инспекторът и огледа присъстващите. — Кой от вас е Клиф Богарт?
Дърводелецът бавно се приближи към черничкия инспектор.
— Вие сте видели първи мястото на убийството, мистър Богарт, моля да го опишете — започна Уайтл.
Клиф Богарт кимна.
— Така е — потвърди той. Когато отидох, тя още беше жива.
Уайтл сви устни.
— Каза ли убитата нещо?
— Да, каза, но не разбрах какво. Бяха всичко на всичко две думи.
— Запомнихте ли ги, мистър Богарт? — заинтересува се инспекторът.
— Първата беше нещо от рода на гуру или губу, а втората — раднипур или радимур.
Инспекторът се намръщи.
— Точно това ли чухте? — попита го той. — Помислете, сигурен ли сте?
— Имам добър слух — обиди се Богарт. — Казвам това, което чух.
— Накой разпозна ли убитата?
Всички поклатиха отрицателно глави.
— Никой не я е виждал — подвикна от ъгъла овчарят. — Изнасилване ли е било, сър инспектор?
— Това ще покаже следствието — отвърна упълномощеният. Някой има ли нещо да допълни? Да сте забелязали нещо като татуировка върху корема на убиеца?
— Татуировка? — попита овчарят. — Не съм видял. За каква татуировка става дума?