„Лирик“.
— Наръгай го, Тарзан! Наръгай го! — изкрещя Бен, а лакътят му работеше на двойна скорост.
Бен Сиърс беше едро хлапе с кестенява, окастрена плътно по черепа коса, имаше висок, момичешки глас и носеше очила с рогови рамки. Нямаше на света риза, която да остава запасана в джинсите му. Беше толкова тромав, че би се удушил и във връзките на обувките си. Имаше широка брадичка и дебели бузи и дори като порасте, нямаше да заприлича на Тарзан от момичешките мечти, но ми беше приятел. В контраст с масивното телосложение на Бен Джони Уилсън беше слаб, тих и начетен. Имаше процент индианска кръв, която си личеше в черните му блестящи очи. На лятното слънце кожата му покафеняваше като борова семка. Косата му също беше почти черна и я зализваше назад с „Виталис“, с изключение на един обърнат перчем, който стърчеше като луково перо насред брилянтина на пътя му. Баща му, който беше бригадир в разположения между Зефир и Юниън Таун завод за каменни плочи, си правеше косата по същия начин. Майката на Джони беше библиотекарката в основното училище в Зефир, тъй че, предполагам, от нея бе наследил склонността си към четенето. Приятелят ми поглъщаше енциклопедии така, както друго дете на негово място би похапвало „Ред Хотс“21 или „Лемънхедс“22. Носът му приличаше на брадвичка на племето чероки, а около дясната му вежда се виеше малък белег — през 1960-а братовчед му Филбо го беше ударил с пръчка, докато всички заедно играехме на войници. Джони Уилсън понасяше много училищни шеги, задето бил „малко индианче“ или имал „цветна кръв“, а и беше роден с криво стъпало, което само удвояваше подигравките, на които беше подложен. Той бе станал стоик много преди да узная значението на тази дума.
Филмът изкриволичи до края си като реката в джунглата — до морето. Тарзан победи злите ловци на слонове, върна Звездата на Соломон на племето й и се запрехвърля по клоните към залеза. Дойде ред на късометражното филмче за „Тримата смешници“, в което Моу скубеше цели шепи от косата на Лари и Кърли седна във вана, пълна с омари. Всички си изкарвахме превъзходно.
А след това, без тръбен зов, започна вторият филм.
Беше черно-бял, което незабавно предизвика стенания сред публиката. Всички знаеха, че истината се крие в цветните филми. На екрана изгря заглавието: „Нашественици от Марс“23. Филмът изглеждаше стар — все едно е бил правен през петдесетте.
— Отивам за пуканки! — обяви Бен. — Някой да иска нещо?
Отвърнахме „Не!“ и той се отправи самичък по пътеката между седалките.
Надписите свършиха и приказката започна.
Бен се върна с кофата си мазни пуканки навреме да види какво съзира младият герой през телескопа си, насочен към бурното нощно небе: летяща чиния, която се спуска в пясъчния хълм зад къщата му. Обикновено тълпата съботно-следобедни зрителчета крещеше и се смееше към екрана, ако на него не се показваха схватки, но този път самият вид на зловещата чиния бе възцарил тишина в салона.
Убеден съм, че през следващия час и половина будката за лакомства не направи никакъв оборот, макар че имаше деца, които напускаха местата си и търчаха към дневната светлина. Момченцето от екрана не можеше да накара никого да му повярва, че е видял как каца летяща чиния, и то жално гледаше през телескопа си как един полицай е засмукан в яма в пясъка — все едно го всмуква гротескна, извънземна прахосмукачка. След това полицаят дойде да посети къщата и да увери момчето, че не, разбира се, че не е кацала никаква летяща чиния. Никой друг не бил видял да каца тази летяща чиния, нали? Но полицаят се държеше… странно. Все едно е робот, очите му — мъртви върху тестеното лице. Момчето забеляза също и странна X-образна рана отзад на врата на полицая — който, веселяк по природа допреди да отиде до пясъчния хълм, не се усмихваше. Беше променен.
X-образни рани започнаха да се появяват на вратовете и на други хора. Никой не вярваше на момчето, което се опита да накара родителите си да разберат, че в пръстта зад къщата им има гнездо на марсианци. След това родителите му отидоха да проверят лично.
Бен беше забравил за кофата с пуканки в скута си. Джони седеше, притиснал плътно колене към гърдите си. Аз май не успявах да си поема дъх както трябва.
Оф, какво глупаво, глупаво детенце си, казаха на момчето мрачните му родители, когато се върнаха от разходката си. Няма от какво да се страхуваш. Няма. Всичко е наред. Ела с нас, нека идем там, където казваш, че си видял да каца тази чиния. Нека ти покажем какво глупаво, глупаво бебешорче си ти!
21
„Ред Хотс“
22
„Лемънхедс“
23
„Нашественици от Марс“