— Ами… беше филм за чудовища — реших да отговоря.
— Значи е бил точно като по твоя вкус, нали? — когато една бата изтрещя като пистолетен изстрел, вниманието на татко се върна отново към бейзболния мач. — Уха! Тичай да я хванеш, Мики!
Телефонът звънна. Побързах да вдигна слушалката, преди родителите ми да ми зададат още някой въпрос.
— Кори? Здрасти, г-жа Сиърс съм. Може ли да говоря с майка ти, ако обичаш?
— Една минутка. Мамо? — повиках. — За теб е!
Мама взе слушалката, а аз отидох в банята. По малка нужда, слава Богу. Не бях сигурен, че съм готов да седна на тоалетната чиния с твърде пресния спомен за главестия пипалат марсианец.
— Ребека? — каза г-жа Сиърс. — Как си?
— Добре съм, Лизбет. Взе ли билетите за томболата?
— О, разбира се. Четири билета и се надявам, че поне един ще е късметлийски!
— Това е добре.
— Виж, причината да се обаждам е, че Бен се върна от киното преди малко и се чудех как ли е Кори.
— Кори ли? Той е… — мама поспря, обмисляйки наум моето странно състояние. — Казва, че е добре.
— Бен също, но се държи малко… не знам, може би „притеснено“ е думата, която ми трябва. Обикновено ни досажда до смърт на мен и Сим в старанието си да ни разкаже за киното, но днес не мога да го накарам да говори. В момента е зад къщата. Каза, че иска да провери нещо, но не ми отговаря какво.
— Кори е в банята — отвърна мама, сякаш и това на свой ред беше парченце от пъзела. Тя понижи глас, в случай че бих могъл да я чуя зад шума на струйката ми. — И той се държи малко странно. Мислиш ли, че нещо се е случило помежду им в киното?
— Не е невъзможно. Може да са се спречкали.
— Е, те са приятели от много време, но се случва понякога.
— Случи ми се с Ейми Лин МакГроу. Бяхме като сиамски близначки цели шест години и после не си говорехме цяла година заради едно изгубено пакетче с игли за шиене. Но си мислех, че може би момчетата трябва да се съберат. Ако са се скарали за нещо, сигурно е най-добре да се сберат да го обсъдят незабавно.
— Има смисъл.
— Та се канех да питам Бен дали иска Кори да дойде да пренощува. Ако нямаш нищо против?
— Нямам против, но трябва да попитам Том и Кори.
— Чакай секунда — прецени г-жа Сиърс. — Бен си идва… — мама чу да хлопва врата. — Бен? Майката на Кори е на телефона. Би ли искал Кори да дойде да преспи при нас?
Майка ми се вслушваше, но заради пуснатата в тоалетната вода не успя да чуе какъв е отговорът на Бен.
— Съгласен е — осведоми я г-жа Сиърс.
Аз изникнах от банята и попаднах право в капана на добронамерения им заговор.
— Кори, би ли искал да пренощуваш у Бен?
Замислих се за момент и отвърнах:
— Не знам…
Не можех да обясня на мама причината. Последния път, когато бях спал у тях — през февруари, — г-н Сиърс не се прибра цяла нощ и г-жа Сиърс не спря да обикаля, кършейки ръце в чудене къде ли е той. Бен ми каза, че баща му поемал много пътувания с преспиване и ме помоли да не споменавам нищо никому.
— Бен би искал да отидеш — настоя мама, бъркайки причината за колебанието ми.
Свих рамене.
— Ами добре, става.
— Иди да питаш баща си дали е съгласен — а когато се отправих към предната стая да задам въпроса, майка ми каза на г-жа Сиърс: — Ще им съшием приятелството, ако са възникнали проблеми.
— Татко каза, че може — споделих, когато се върнах.
Когато баща ми гледаше бейзбол по телевизията, би се съгласил и да си измие зъбите с бодлива тел.
— Лизбет? Той ще дойде. Около шест? — мама закри слушалката с длан и ми каза. — Ще вечерят пържено пиле!
Кимнах и се постарах да се усмихна, но мислите ми бяха в тунелите, където марсианците крояха планове за изтребване на човешката раса град по град.
— Ребека? Как вървят нещата при вас? — попита г-жа Сиърс. — Знаеш какво имам предвид.
— Върви да играеш, Кори! — каза ми мама.
Така и сторих, макар да знаех, че идва ред на обсъждането на важните неща.
На Лизбет Сиърс майка ми отговори:
— Е, Том като че ли спи малко по-добре вече, но все още има кошмари. Ще ми се да можех да помогна с нещо, но мисля, че ще се наложи сам да намери начин да се справи!