— Не знам. А ти защо не си?
Бен сви рамене, но в главата му се въртяха разни мисли.
— Предполагам — каза, — че е прекалено ужасно за разказване.
— Аха.
— Обаче отидох отзад — добави приятелят ми. — Няма пясък. Само скали.
И двамата се съгласихме, че ако решат да ни дойдат на гости, марсианците доста биха се озорили, докато разпробият цялата тази червена скала в хълмовете около Зефир. След това Бен отвори една картонена кутия и ми показа картите си от дъвки с Гражданската война, с всичките онези кървави картинки на войници, които ги застрелват, наръгват с байонет и ги смазват гюлета, и седнахме да измисляме разкази за всяка една карта, докато майката на Бен не звънна със звънеца да съобщи, че е време за пърженото пиле.
След вечеря — и след прекрасния пай с черно дъно25 на г-жа Сиърс, прокаран с чаша студено мляко от „Грийн Медоус“ — всички поиграхме заедно на „Скрабъл“. Родителите на Бен бяха партньори и г-н Сиърс непрекъснато се опитваше да прокара измислени думи, които дори аз знаех, че ги няма в речника — като „каподер“ и „гоганус“. Г-жа Сиърс заяви, че бил луд като маймуна на прах за сърбеж, но се усмихваше на номерата му, докато го казваше.
— Кори? — попита таткото на Бен. — Чувал ли си вица за тримата свещеници, които се опитвали да се качат на небесата?
Преди да смогна да отговоря с „не“, той вече разказваше виц след виц. Изглежда, обичаше анекдотите за свещеници, което ме накара да се зачудя какво ли мисли за тях преподобният Ловой в Методистката църква.
Минаваше осем вечерта и бяхме подели втората игра, когато Тъмпър се разлая отпред и няколко секунди по-късно на вратата се почука.
— Аз ще отворя — каза г-н Сиърс.
На прага стоеше жилав мъж с набръчкано лице, облечен с джинси и червена карирана риза.
— Хей, Дони! — приветства го г-н Сиърс. — Влизай, дърти лешоядино!
Г-жа Сиърс наблюдаваше съпруга си и мъжа на име Дони. Видях, че стиска зъби.
Гостът тихичко каза нещо на г-н Сиърс и той ни подвикна:
— Ние с Дони ще излезем да поседим на верандата. Вие продължавайте с играта!
— Мили? — г-жа Сиърс успя да измайстори усмивка, но беше ясно, че не я е сглобила както трябва. — Трябва ми партньор!
Комарникът хлопна зад гърба на мъжа й.
Г-жа Сиърс поседя абсолютно неподвижна известно време, втренчена във вратата. Усмивката й се беше разпукала.
— Мамо? — каза Бен. — Твой ред е!
— Добре… — тя се опита да съсредоточи вниманието си върху плочките за „Скрабъл“ Ясно беше, че се старае колкото й е по силите, но продължаваше да хвърля погледи към комарника. Навън, на верандата, г-н Сиърс и жилестият тип на име Дони бяха седнали на сгъваеми столове и водеха тих и сериозен разговор.
— Добре — каза майката на Бен отново. — Оставете ме да помисля, дайте ми само минутка…
Мина повече от минута. В далечината се разлая куче. След това се обадиха още две. Тъмпър също поде песента им. Г-жа Сиърс все още подбираше плочките си, когато вратата се отвори с трясък.
— Хей, Лизбет! Бен! Елате навън, побързайте!
— Какво има, Сим? Какво…
— Просто излезте навън! — извика таткото на Бен и, разбира се, всички трябваше да станем и да идем да погледнем.
Дони стоеше в двора, обърнат на запад. Лаят на съседските кучета вече наистина набираше мощ. В прозорците на къщите горяха светлини и хората наоколо също излизаха да погледнат какво предизвиква какофонията. Г-н Сиърс посочи натам, накъдето зяпаше Дони.
— Да сте виждали нещо подобно досега?
Вдигнах глава. Бен също и го чух да изпъшква, все едно са го ритнали в корема.
То се спускаше от нощното небе, връхлиташе от покрова на звездите. Беше сияйно червено нещо, зад което се влачеха пурпурни ивици огън, и оставяше бяла следа дим на фона на мрака.
В тази секунда сърцето ми почти избухна. Бен отстъпи крачка назад и като нищо щеше да падне, ако не се беше блъснал в едното бедро на майка си. Знаех в туптящото си като ковашки чук, бунтуващо се сърце, че навсякъде из Зефир децата, посетили кино „Лирик“ този следобед, гледат нагоре към небето и усещат как ужасът изтегля устните им настрани от зъбите.
Бях на косъм да подмокря гащите. Не знам как успях да не пусна вода, но се разминах на ей толкоз.
Бен хлипаше. Издаваше задавени звуци. Хъхреше:
25
Пай с черно дъно