— Това е… то е… то е…
— Комета! — извика г-н Сиърс. — Гледайте я само как пада!
Дони изсумтя и пъхна клечка за зъби в едното ъгълче на устата си. Погледнах към него и на светлината от лампата на верандата видях мръсните му нокти.
Кометата падаше в дълга, плавна спирала, а след нея се виеха панделки от искри. Не издаваше звук, но хората крещяха на всички останали да гледат и някои от кучетата бяха започнали да надават такъв вой, от който гръбнакът ти настръхва.
— Ще падне някъде между нас и Юниън Таун — заяви Дони. Беше наклонил глава на една страна, лицето му беше сурово, а тъмната му коса — зализана с брилянтин. — Пада като кучи син.
Между Зефир и Юниън Таун се простираха осем мили хълмове, гори и блато, пресечено от река Текумзе. Същинска марсианска територия или поне най-близкото до нея, което си имахме, казах си и усетих как връзките в мозъка ми се нажежават като включени противопожарни аларми. Погледнах към Бен. Очите му сякаш бяха изпъкнали под натиска на мозъчното налягане от чист ужас. Единственото, за което бях способен да мисля, когато отново се взрях в огнената топка, беше пипалестата глава в стъклената топка, с лице изтъкано от чисто зло и с донякъде ориенталски черти. Едва се крепях прав, така ми бяха омекнали краката.
— Хей, Сим? — гласът на Дони беше нисък и муден и той дъвчеше клечката си за зъби. — Какво ще кажеш да идем да погоним този проклетник? — извърна лице към г-н Сиърс. Носът му беше плосък, сякаш е бил сплескан от голям юмрук. — Какво ще кажеш, Сим?
— Аха! — отвърна бащата на Бен. — Оха, ще го преследваме и още как! Да видим къде ще падне!
— Не, Сим! — обади се г-жа Сиърс. В гласа й се долавяше умолителна нотка. — Остани при мен и при децата тази нощ!
— Но това е комета, Лизбет! — обясни той с усмивка. — Колко пъти в живота ти се случва да преследваш комета?
— Моля те, Сим! — тя го хвана за рамото. — Остани при нас. Става ли?
Видях как се стяга хватката й.
— Скоро ще падне! — мускулите на челюстите на Дони шаваха, докато дъвчеше клечката си. — Хабим време!
— Аха! Времето лети, Лизбет! — г-н Сиърс се отърси от хватката на жена си. — Ще си взема якето!
Той изтича по стъпалата към верандата и нахлу в къщата. Преди комарникът да се хлопне, Бен вече търчеше след баща си.
Г-н Сиърс влезе отново в спалнята, която делеше с жена си. Отвори гардероба, извади отвътре поплиновото си яке и го нахлузи. След това се пресегна към горния рафт на гардероба и пъхна ръка под едно червено одеяло. Когато извади длан изпод него, Бен влезе в стаята след баща си и мерна проблясък на метал между пръстите на татко си.
Знаеше какво е това. Знаеше и за какво служи.
— Татко? — каза. — Моля те, остани у дома!
— Хей, момко! — баща му се обърна към него с укрепнала усмивка, пъхна металния предмет в джоба си и дръпна ципа на якето. — Ще ида да видя къде е паднала кометата заедно с г-н Блейлок. Няма да ме има известно време!
Бен стоеше на прага между баща си и външния свят. Очите му бяха насълзени и уплашени.
— Може ли да дойда с теб, тате?
— Не, Бен. Не и този път. Трябва да тръгвам.
— Вземи ме с теб! Става ли? Няма да издавам нито звук! Моля те!
— Не, сине! — г-н Сиърс стовари ръка върху рамото на Бен. — Ти трябва да останеш тук с майка си и Кори!
Макар че момчето упорито се съпротивляваше, бащината му ръка го избута встрани.
— Сега се дръж като добро хлапе! — добави г-н Сиърс, докато големите му обувки го носеха към вратата.
Бен направи още един опит, като сграбчи татковите си пръсти и се опита да го задържи.
— Не отивай, тате! — каза. — Не отивай! Моля те, не отивай!
— Бен, не се дръж като бебе! Пусни ме, сине!
— Не, сър! — отвърна момчето. Влагата в очите му бе преляла по пухкавите му бузи. — Няма!
— Просто ще ида да видя къде е паднала кометата. Ще отсъствам само малко!
— Ако отидеш… ако отидеш… — гърлото на Бен се задръстваше от емоции и той едва успяваше да избута думите навън. — Ще се върнеш променен!
— Да хващаме пътя, Сим! — подкани Дони Блейлок от верандата.
— Бен? — дръпна се упорито г-н Сиърс. — Излизам с господин Блейлок. Дръж се като мъж, ясно? — той си освободи пръстите и Бен остана на място, загледан в него с агонизиращо изражение. Баща му прокара пръсти през късо подстриганата му коса. — Ще ти донеса парче от нея, ясно, тигре?