Выбрать главу

— Добре. Намини и попълни молбата, г-н Адисън ще я запази в папката си.

— Добре, ще го имам предвид.

Обратно в пикапа, татко запали двигателя и отбеляза:

— Според мен това си беше чист страйкаут, нали?

— Да, сър… — опитвах се да измисля какво общо могат да имат цифрите 3 и 3 с д-р Лезандър, но умът ми бе празен.

Пикапът също.

— О-хо! — татко погледна към датчика за бензина. — По-добре да спра да го напълня! Не мислиш ли? — Той се ухили и аз отвърнах на усмивката му.

На бензиностанцията г-н Хайръм Уайт се измъкна от катедралата си от ремъци за двигатели и радиатори и се захвана да ни пълни резервоара.

— Хубав ден — коментира г-н Уайт, поглеждайки към синьото небе.

Отново беше станало студено обаче — януари подъвкваше юздечката като нетърпелив кон.

— Да, така е — отвърна татко и се облегна на капака.

— Днеска няма да има престрелка, нали?

— Съмнявам се.

Г-н Уайт се ухили:

— Кълна се, беше по-интересно, отколкото по телевизията!

— Просто се благодаря, че нямаше жертви.

— Хубаво е, че автобусът не пристигна, докато се водеше престрелката, иначе определено щеше да има мъртви тела за прибиране после.

— Което си е верно, верно си е.

— Чу ли, че автобусът бил бутнат от онова чудовище по Шосе 10?

— Така си е — татко си погледна часовника.

— Направо го съборил на една страна. Знаеш ли, че Корнелиъс МакГрау кара старата трийстройка вече осем години?

— Не го познавам лично.

— Е, той ми каза, че чудовището било с размера на булдозер. И че търчало като еленче. Опитал се бил да го избегне, но то го ударило странично и каза, че целия автобус така се разтресъл, все едно щял да се разпадне. Наложило се да бракуват рейса, точно така станало.

— Вярно ли?

— Вярно я — г-н Уайт приключи с пълненето и издърпа пистолета от канията на резервоара. Избърса края му с парцал, така че нито капка бензин да не оцапа боята по пикапа. — Сега по маршрута се движи нов рейс, но все така го кара Корни. И все така е с номер трийстри, та явно нещата не се променят особено, нали?

— Не съм особено сигурен — каза татко и му плати.

— Карайте внимателно! — каза ни г-н Уайт, докато потегляхме.

Бяхме преполовили пътя до вкъщи, когато баща ми каза:

— Май ще е най-добре да преровя отново указателя. Може да съм пропуснал нещо… — той ме погледна, след това върна поглед върху правата улица. — Грешах за Дамата, Кори. Тя не е зла, нали?

— Не, сър.

— Радвам се, че отидох при нея. Сега ми е по-леко, като знам, че онзи мъж всъщност не вика мен. Жал ми е за онзи, когото всъщност вика. Бедният дявол сигурно едва успява да дремне, ако изобщо може да заспи…

„Той е нощна птица“, помислих си. Време беше.

— Татко? — казах. — Мисля, че знам кой…

— Боже милостиви! — внезапно извика татко и настъпи спирачката така здраво, че пикапът се хлъзна странешком и влезе на нечия морава. Двигателят изхърка и изгасна.

— Ти чу ли какво всъщност каза г-н Уайт? — гласът на татко трепереше от възбуда. — Трийстройка! Старата трийстройка, нали?

— Сър?

— Автобусът на „Трейлуейс“, Кори! Той е номер трийсет и три! Стоях си там и го слушах как го казва, и пак не го чух! Мислиш ли, че онези числа може да означават точно това?

За мен бе чест, че търси моето мнение, но се налагаше да кажа:

— Не знам.

— Е, убиецът не може да е Корнелиъс МакГрау. Той дори не живее наоколо. Но какво общо може да има този рейс с човека, който е убил онзи мъж в Саксън Лейк? — татко се зае да размишлява по задачата, стиснал здраво ръце около волана.

По едно време някаква жена с метла излезе на верандата и захвана да крещи по нас да махнем камиона, преди да извика шерифа, тъй че се наложи да потеглим.

Върнахме се на бензиностанцията. Г-н Уайт излезе отново.

— Определено набързо си изпразнил резервоара, а? — попита той.

Само че татко не се интересуваше да запълва друго, освен любопитството си. Кога се очаквало да се върне номер трийсет и три, попита той и г-н Уайт отвърна, че щяло да стане утре около обед.

Татко заяви, че се кани да присъства.

Може и да грешеше, но на вечеря каза на мама, че възнамерява да се намира на бензиностанцията, когато пристигне автобусът по обед. Нямаше да чака да се запознае с Корнелиъс МакГрау, но искаше да узнае кого ще доведе автобусът в Зефир и кого ще вземе оттук.