— Добре, докъде бях стигнал? — г-н Уайт потри брадичка и надвисна над плочките си като гърбав сфинкс.
— Аха, ето… — заяви и посегна към една. — С тази правя петнайсет точки в моя пол…
Нещо изсъска.
Татко извърна глава наляво.
Автобусът на „Трейлуейс“ пристигаше.
— … за — завърши г-н Уайт. — Бре! Бре! Виж кой е подранил в тоз чуден ден!
Татко вече се бе изправил. Мина покрай касата и рафтовете с масло и добавки за бензина и се насочи към вратата.
— Сигурно е имал попътен вятър! — заключи г-н Уайт. — Вероятно Корни е мярнал онова чудовище на Шосе 10 и е настъпил газта!
Татко излезе навън на студа. Автобусът спря под жълтата табелка „Автобусни линии Трейлуейс“. Вратата се сгъна навън с пъшкане на хидравлика. Татко чу шофьора да казва:
— Внимавайте на слизане, господа!
От автобуса слизаха двама души. Лапавицата удряше татко в лицето и вятърът я завихряше около него, но той стоеше непоклатим. Единият от мъжете изглеждаше към шейсетте, другият — наполовина на тези години. По-старият, който носеше палто от туид и кафява шапка, мъкнеше куфар. По-младият, облечен в сини джинси и бежово яке, държеше мешка.
— Приятно прекарване, г-н Стейнър! — каза Корни МакГрау, а по-възрастният мъж вдигна облечената си в ръкавица ръка и размаха пръсти.
Хайръм Уайт, който бе излязъл от офиса зад татко, отправи поздрав към двамата пътници и след това погледна нагоре по стълбичките към г-н МакГрау.
— Хей, Корни! Искаш ли да пийнеш горещо кафе?
— Не, ще продължавам нататък, Хайръм. Сестра ми Джени е родила тази заран и щом си довърша маршрута, мога да ида да я видя! Третото й дете, първо момче. Следващия път ще ти донеса пура по тоя случай!
— Ще си приготвя кибритче. Карай внимателно, чичо Корни!
— Гу-гу, ’бещавам! — отвърна шофьорът.
Вратите се затвориха, автобусът потегли и двамата непознати се обърнаха към баща ми.
По-възрастният, г-н Стейнър, имаше сбръчкано лице, но брадичка като издялана от гранит. Носеше очила, по които беше полепнала лапавица.
— Сър? Извинете ме — каза с чуждестранен акцент, — тук има ли хотел?
— И пансион ще свърши работа — каза по-младият. Неговата руса коса оредяваше, а акцентът му бе твърд и от Средния Запад.
— В града няма хотел — обясни татко. — Няма и пансион. Тук не срещаме много посетители!
— О, хм — г-н Стейнър се намръщи. — А къде е най-близкият хотел тогава?
— Има мотел в Юниън Таун. „Юниън Пайнс“. То е… — татко спря, вдигнал ръка да посочи пътя. — Дали няма да ви трябва транспорт?
— Много мило от ваша страна, благодаря, господин…
— Том Макенсън — татко разтърсил облечената в ръкавица ръка. Хватката на мъжа му насинила кокалчетата.
— Джейкъб Стейнър — представил се по-възрастният. — Това е приятелят ми, Лий Ханафорд.
— Много се радвам да се запозная и с двама ви! — казал татко.
Шестата торба беше най-тежка. В нея имаше консерви за кучета.
— Това отива на долния етаж — каза г-жа Лезандър, докато оставяше останалите консерви в кухненския шкаф. — Просто ги остави на тезгяха, сама ще ги занеса.
— Да, госпожо!
Лампите в кухнята светеха. Г-жа Лезандър си смъкна палтото, под което носеше мрачна сива рокля. Извади от четвъртия плик кутия разтворимо кафе „Фолгър’с“ и я отвори с леко завъртане на китката. — Може ли да попитам — каза, обърнала широкия си гръб към мен — защо надничаше през прозореца?
— Ами… аз… — „Мисли бързо!“, наредих си. — Намислил бях да намина, понеже… ъъъ…
Г-жа Лезандър се обърна и се втренчи в мен с безизразен и празен поглед.
— Понеже… ами, исках да попитам доктор Лезандър дали, ъъъ, не се нуждае от помощ следобед. Бих могъл да чистя долу, да мета или… — свих рамене. — Всичко мога!
Длан сграбчи рамото ми изотзад.
За малко да изпищя. На косъм бях. Но стана така, че лицето ми се вцепени с оттичането на кръвта от него.
Д-р Лезандър заяви:
— Амбициозен младеж. Нали така, Вероника?
— Да, Франц! — тя ми обърна гръб и отново се захвана с покупките.
Докторът ме пусна. Погледнах го. Очевидно току-що се бе събудил — очите му бяха подути от съня, косата му се спускаше безредно около спретнато оформената му брадичка и той носеше червен копринен халат, наметнат върху пижамата си. Прозя се и се прикри със същата ръка, стискала допреди малко рамото ми.