Выбрать главу

— Кафе, моля те, скъпа! — каза. — Колкото по-черно, толкова по-добре!

Съпругата му започна да сипва кафе в чаша с рисунка на коли. След това, приключила тази задача, отвори кранчето за топлата вода.

— Чух Източен Берлин тази сутрин, скъпа! — каза й докторът. — Превъзходен оркестър свиреше Вагнер!

Г-жа Лезандър напълни чашата с колито с гореща вода и я разбърка. Връчи абаносовото кафе на съпруга си, който първо вдъхна аромата му.

— Аааах, да! — възкликна. — Това ще свърши работа! — сръбна си малка глътка. — Хубаво и силно! — заяви, доволен.

— Време е да си тръгвам — насочих се съм задната врата. — Бен Сиърс и Джони Уилсън ме чакат пред „Лирик“.

— Мислех си, че искаш да ме питаш за работа през следобедите?

— Ами… най-добре да тръгвам.

— О, глупости! — докторът отново посегна и дланта му се стовари на рамото ми. Той имаше железни пръсти. — За мен ще бъде радост и удоволствие да наминаваш и да ми помагаш следобед, Кори! Честно казано, започнах да си търся млад чирак…

— Наистина ли? — не знаех какво друго да кажа.

— Наистина… — докторът се усмихна само с устни. Очите му бяха враждебни. — Ти си умен младеж, нали?

— Сър?

— Умен младеж. О, не бъди толкова скромен! Преследваш целите си, нали? Сграбчваш фактите и ги разтърсваш като… като териер! — устата му отново се усмихна и сребърният зъб проблесна. Докторът си сръбна по-голяма глътка от кафето.

— Не разбрах какво имате предвид! — долових как гласът ми трепна, макар и мъничко.

— Уважавам това качество у теб, Кори! Териерска целеустременост да се стигне до дъното на нещата. Това е чудесно качество за едно момче!

— Колелото му е отвън, Франц — каза г-жа Лезандър, докато прибираше пакетите „Райс-А-Рони“167, деликатес от Сан Франциско.

— Внеси го вътре, ако обичаш!

— Трябва да тръгвам! — казах и сега вече започна да ме задавя страх.

— Не — отвърна докторът с усмивка, — глупости. Ако завали леден дъжд, а определено ми се струва, че навън е доста мрачно днес, хич не ти се ще да караш твоето колело, заледен като шушулка, нали?

— Ами… наистина трябва…

— Ще го внеса — каза г-жа Лезандър и излезе навън.

Гледах, с ръката на ветеринаря на рамото си, как съпругата му избутва Рокет през прага и в килера.

— Много добре — каза докторът. Пийна още една глътка кафе. — Седем пъти мери, един път режи, нали така?

Г-жа Лезандър се върна, засмукала палеца си. Извади го от устата си, за да покаже кръвта по него.

— Виж само, Франц! Порязах се на колелото! — каза го с почти цинично безразличие. Палецът се върна в устата й. По долната й устна остана кръв.

— Докато си тук, Кори, ще ми се да те запозная с подробностите около работата ти. Съгласен ли си?

— Бен и Джони… ще забележат, че ме няма! — казах.

— Да, така е, уверен съм. Но ще влязат и ще седнат да гледат филма, нали? Вероятно ще си помислят… — докторът започна да масажира рамото ми с пръсти — … какъв е филмът?

— „Адът е за герои“. Военен филм.

— А, военен филм. Предполагам, става дума за американските герои, които изтребват гнусните немски псета, прав ли съм?

— Франц! — обади се г-жа Лезандър тихо.

Те се спогледаха и погледите им бяха остри и студени като кинжали.

Ветеринарят отново съсредоточи вниманието си върху мен:

— Да слезем долу, Кори. Какво ще кажеш?

— Мама ще се притесни — пробвах, но знаех, че доводът не го бива.

— Но тя смята, че си на кино, нали? — д-р Лезандър вдигна вежди. — А сега, нека слезем долу и да видим за какво съм готов да ти плащам по двайсет долара на седмица.

Дъхът ми секна.

— Двайсет долара?

— Да. Двайсет долара на седмица за сръчен и умен чирак ми се струва чудесна сделка. Да вървим, а? — той ме насочи към стълбището, което водеше надолу.

Хватката му бе могъща и не позволяваше да й се съпротивляваш. Налагаше се да ида. Д-р Лезандър щракна ключа, който включваше лампите на стълбището и под мен плисна светлина. Докато слизах, чувах шумоленето на червения му халат и суркането на чехлите му по стълбите. Чух го и да сръбва от кафето си. Звукът бе алчен и ме уплаши.

вернуться

167

„Райс-А-Рони“ („Rice-A-Roni“) — пакетирани полуготови храни за бързо приготвяне, комбинация от ориз и макарони с различни вкусове: пиле терияки, пържени зеленчуци и т.н. „Деликатес от Сан Франциско!“ е рекламният слоган на продукта.