— Оставете ме на мира! — изпищя д-р Лезандър по посока на пикапа, чиито фарове изпълваха огледалото за задно виждане. — Не може ли да ме оставите на мира?
Той се бореше с волана около змийските завои по Шосе 10, а силата на гравитацията правеше всичко възможно да отлепи гумите ни от пътя. Отново се издърпах на седалката, главата ми все още звънтеше, и докторът изкрещя:
— Ти, малко копеленце! — и ме сграбчи за яката, но му трябваха и двете ръце за волана, така че ме пусна.
Погледнах назад към пикапа на татко. Двайсет фута лапавица разделяха задната броня на ветеринаря от предната на баща ми. Излетяхме от поредица остри завои и аз се хванах за седалката, когато д-р Лезандър настъпи газта, разширявайки дистанцията между превозните средства. Чух пукане и обърнах глава навреме да видя как похитителят ми бърка в жабката, която бе отворил с удар на юмрука си. Ръката му изникна отвътре, стиснала тъпонос пистолет 38 калибър. Той отметна тази си ръка назад и за малко да ме удари по главата с приклада на пистолета, но се приведох и той стреля двукратно, без да се цели. Задното стъкло избухна и стъклените парченца се понесоха към пикапа на татко като късчета назъбен лед. Видях пикапа да залита и почти да излиза от пътя, задницата му диво се люлееше, но баща ми успя да го изправи. Когато пистолетът на д-р Лезандър отново мина над главата ми, аз посегнах нагоре и го хванах за китката, притискайки го към седалката с цялата си сила. Буикът започна да се люлее насам-натам, докато ветеринарят се бореше с волана и с мен по едно и също време, но аз не се предавах.
Пистолетът гръмна пред лицето ми, куршумът мина през седалката и потъна през вратата с металическо дзън. Звукът и горещината от прекомерно близкия изстрел ме отхвърлиха в шок и трепет през костите ми, и предполагам, че съм се пуснал, но не помня, а след това д-р Лезандър ме удари странично по дясното рамо с приклада на пистолета. Беше може би най-ужасната болка, която съм изпитвал в живота си — изпълни ме и се изля през устата ми в писък. Без подплатата на палтото ми на пътя, рамото ми със сигурност щеше да е счупено. Сега просто го стиснах и се срутих върху вратата откъм пътника с изкривено от болка лице и вцепенена дясна ръка. Видях, сякаш заключен в циклично повтарящ се сън, сходен с този от „Нашественици от Марс“, че всеки момент ще подминем тъмното огледало на Саксън Лейк. А след това д-р Лезандър настъпи спирачката с босия си крак и щом буикът забави и татко ни наближи, докторът отново отметна ръка назад и този път погледна през рамо, за да се прицели. На светлината на фаровете лицето му бе покрито с лъскава трескава пот, зъбите му бяха стиснати, а погледът му бе див, като на преследвано животно. Той стреля и предното стъкло на пикапа на татко внезапно се сдоби с дупка с размер на юмрук. Видях пръста му да се стяга на спусъка и исках да се боря с него с цялото желание на тялото си, но ужасната болка в рамото ме бе смазала.
От гората от другата страна на пътя, близо до мястото, където бях видял г-жа Лезандър да стои онази мартенска утрин, изникна грамадно, тъмно и бързо същество.
Връхлетя ни преди д-р Лезандър дори да го забележи и се бе насочило право към вратата му.
В един и същи миг пистолетът гръмна и звярът от изгубения свят се сблъска с нас.
Това, наистина, бе звукът, с който ще свърши светът.
Докато се сливаха в една какофония изстрел и лезандро-писък, трясък на счупено стъкло и стенание на изкривен метал, буикът се изправи на двете гуми откъм моята страна и те заквичаха като баншита със запек, докато цялата кола излизаше от настилката. Д-р Лезандър, чиято врата бе изкривена все едно Господ я е ритнал, се търколи върху мен през седалката и ми изкара дъха, а ребрата ми изпукаха, готови да се счупят. Чух сумтене и гъргорене — трицератопсът, който охраняваше територията си, избутваше от Шосе 10 съперника си динозавър. Лицето на д-р Лезандър бе притиснато към моето, теглото му ме смазваше и надушвах страха му като зелен лук. След това той изпищя отново и мисля, че и аз изпищях, защото колата падаше.
Цопнахме с косторастърсващ удар и плисък.
Тъмната вода се заплиска по пода. Току-що ни бе прегърнал Саксън Лейк.
Димящият капак на буика се вдигаше нагоре. Съответно водата започна да залива капака на багажника и да се лее през счупеното стъкло. Прозорецът откъм д-р Лезандър беше счупен, но повърхността още не бе стигнала до нивото му. Той лежеше върху мен, изтървал пистолета си. Очите му бяха стъклени, от устата му, където си бе прехапал езика, течеше струйка кръв. Лявата му ръка — онази, с която бе посрещнал яростната атака на звяра, лежеше под странен неестествен ъгъл. Видях влажното сияние на бяла кост, щръкнала от китката при червения копринен ръкав.