Езерото нахлуваше все по-бързо, а от багажника се взривяваха въздушни мехурчета. Задното стъкло представляваше истински водопад. Не можех да махна д-р Лезандър от себе си, а сега и колата започна да се обръща полека върху мен, докато буикът се въргаляше като щастлив нерез и моята страна започна да потъва. Д-р Лезандър гърголеше кървава пяна и аз осъзнах, че най-вероятно и ребрата му са понесли част от удара.
— Кори! Кори!
Вдигнах глава и се взрях покрай д-р Лезандър и счупения прозорец, издигащ се над мен.
Татко беше там, с прилепнала по главата коса и мокро лице. От сцепената му вежда се стичаше кръв. Той започна да се мъчи да кърти парчетата стъкло от прозоречната рамка с пръсти. Буикът се тресеше и стенеше. Водата преля над седалката и студеното й докосване ме втресе и накара ветеринаря да започне да се гърчи.
— Можеш ли да ми хванеш ръката? — татко препъхна тялото си през счупения прозорец и се напъна да ме достигне.
Не можех, не и с цялата тази тежест върху ми.
— Помогни ми, тате! — изхриптях.
Той се пребори да се пъхне още по-навътре. Хълбоците му сигурно бяха ожулени и издрани от стъклата, но на лицето му не се изписа болка. Устните му бяха стегнати и мрачни, а очите му — вторачени в мен като лампи с червен ръб. Ръката му се мъчеше да скъси дистанцията между нас, но въпреки това разстоянието си оставаше твърде голямо.
Тялото на д-р Лезандър се сгърчи. Той каза нещо, но сигурно беше някоя немска ругатня. Примигна, фокусирайки болезнено погледа си. Около нас бълбукаше вода като ръка от гроба. Той погледна към счупената си китка и простена гърлено.
— Махни се от него! — извика татко. — В името Господне, махни се от сина ми!
Д-р Лезандър потръпна и се закашля. На третото покашляне от носа и устата му бликна яркочервена кръв. Той се хвана за хълбока и внезапно по ръката му се появи кръв. Звярът от изгубения свят бе прокарал ребрата му право през вътрешностите.
Водата вече нахлуваше с рев. Багажникът на колата беше под повърхността.
— Моля те! — умоляваше татко, напъвайки се да се добере до мен. — Моля те, върни ми сина!
Д-р Лезандър се огледа, сякаш се опитваше да проумее точно къде се намира. Надигна се полека от мен, което ми позволи да дишам, без да се чувствам, все едно съм натъпкан в консерва. Ветеринарят погледна назад към потъващия багажник и бликащата тъмна и пенеста вода на мястото на задното стъкло. Чух го да шепне:
— О!
Това бе шепотът на отстъплението.
Д-р Лезандър завъртя глава. Втренчи се в мен. От носа му капеше кръв и течеше надолу по бузата ми.
— Кори! — каза той и гласът му изгъргори. Сключи здравата си ръка върху китката ми. — Хайде нагоре! — прошепна. — Жребчо!
Надигна се с усилие, което сигурно го бе измъчило ужасно и положи ръката ми в татковата.
Татко ме издърпа навън, а аз преметнах ръце около врата му. Той ме притискаше към себе си, предейки водата с крака и със стичащи се по героичното му лице сълзи.
С величествено подрипване и със стенещ звук колата потъна. Водата се юрна около нас, дърпайки ни под повърхността. Татко се напъна да ни измъкне от водовъртежа, но течението бе твърде силно. След това, разкъсван от съскащата битка на горещината и водата, буикът бе издърпан надолу в дълбините. Чувствах как баща ми се бори с всмукващия ни напор и, когато зина да си поеме въздух знаех, че е изгубил.
Потънахме.
Колата се носеше под нас, към огромната сумрачна тъмница, където слънцето бе нежелан гост. Въздушни мехури се надигаха от нея като сребърни медузи. Татко риташе трескаво, опитвайки се да се измъкне от течението, но потъвахме заедно с д-р Лезандър. В размазаната вода видях бялото лице на доктора, притиснато към предното стъкло. От отворената му уста излизаше струйка мехурчета.
И внезапно нещо се надигна от дълбините и залепна за багажника. Може да представляваше буца водорасли или пък парцали, захвърлени от някого в Саксън Лейк с все боклука. Каквото и да беше това, то се движеше бавно и нахлу в колата през счупеното задно стъкло. Колата се въртеше, превърташе се като странна, окачена в мрака въртележка от карнавала „Брендиуайн“. Дробовете ми горяха за въздух, но видях отново размазаното петно на лицето на доктора, само че този път парцаливото мъхнато нещо се бе увило около него като зловещ халат. Каквото и да беше то, бе го стиснало за челюстта. Мярнах за момент отблясък от сребърния зъб, като гаснеща звезда. След това колата се преобърна по гръб като гигантска костенурка и от нея бликна нов поток въздушни мехури. Усетих ги да ни удрят и да ни измъкват от водовъртежа. Издигахме се към света на светлината.