Ние с родителите ми наистина напуснахме Зефир през август 1966 г. Татко, който си беше намерил работа в железарията на г-н Вандеркамп, надуши промяната на вятъра и реши да потърси по-свежи пасища. Хвана се на работа в Бирмингам като помощник-управител на нощната смяна на завод за бутилиране на „Кока-кола“. Взимаше два пъти повече пари, отколкото някога е изкарвал в мандрата. До 1970-та се беше издигнал до управител на нощната смяна и си мислеше, че сме се уредили прекрасно. Същата година тръгнах в колежа, в Университета на Алабама. Татко ме видя да взимам диплома по журналистика, преди да умре от рак през 1978-ма. Благодаря на Господ, че смъртта му бе бърза. Мама страдаше ужасно и по едно време си мислех, че ще загубя и нея. Но през 1983-та, по време на круиз до Аляска с група приятели от църквата й, тя срещна вдовец, собственик на ферма за коне близо до Боулинг Грийн, Кентъки. Две години по-късно стана негова съпруга и сега продължава да живее на фермата му. Той е чудесен човек и се отнася много добре с мама, но не е моят баща. Животът си продължава и пътищата, които ни предстоят, са с неразгадаеми посоки.
„Шосе 10“ съобщава ни знак с проядени от ръжда дупки от куршуми.
Сърцето ми започва да бие по-силно. Гърлото ми е пресъхнало. Очаквам промяната, но и се боя от нея.
Положил съм дяволски много усилия да не остарявам. Това само по себе си е трудна работа. Нямам предвид да не се състаря, понеже старостта е почетен знак. Имам предвид душевно остаряване. Виждал съм хора на моята възраст да се събуждат внезапно една заран, забравили, че бащите им са забранявали да слушат онези демонични „Ролинг Стоунс“. Забравили са, че бащите им са ги карали да напускат домовете си, ако ще си пускат бретон до очите. Забравили са какво значи да те юркат, вместо ти да юркаш. Разбира се, сега светът е по-суров, в това няма съмнение. Сега има по-тежки избори за правене, с по-ужасни последици. Децата се нуждаят от напътствия, така си е. Аз се нуждаех и се радвам, че е имало кой да ме напъти, понеже така съм успял да пропусна правенето на много грешки. Но мисля, че родителите вече не са учители. Родителите — или поне нашето поколение, най-малкото — водят с реч, а не с пример. И бих казал, че ако героят на детето са неговите майка или татко — или дори по-хубаво, те двамата заедно — тогава неравният път на учението и опита ще бъде поне малко по-гладък. А дори и най-малкото изглаждане на пътя е от полза в този суров стар свят, който иска от децата да бъдат миниатюрни възрастни, лишени от чар и магия, и от красотата на невинността.
Е, моята фамилия не е нито Ловой, нито Блесет, тъй че вече е време да сляза от пюпитъра.
Разбира се, и аз съм се променил от 1964-та насам. Нямам толкова много коса, нося очила. Посбрал съм някоя и друга бръчка, но съм си спечелил и гънки от смях. Санди твърди, че според нея съм по-хубав сега, отколкото когато и да било преди. Това се нарича любов. Но, както казвам, наистина съм се старал да избягна душевното сбръчкване. В това отношение мой спасител се явява музиката. Вярвам, че тя е езикът на младостта и че колкото по-пълно го приемаш за вярно, толкова по-млада става душата ти. „Бийч Бойс“ имат началния принос да се заинтересувам от музиката като такава. Сега колекцията ми плочи, извинете, касети — включва музиканти като Елвис Костело, U2, Шйниъд О’Конър, „Конкрит Блонд“, „Симпъл Майндс“ и „Технотроник“. Трябва да призная обаче, че понякога усещам привличането на класиките, например „Лед Цепелин“ и „Ловин Спуунфул“. Но при цялото това разнообразие на трапезата, аз пирувам.
Карам покрай врязващ се в гората буренясал път и знам каква руина лежи в края му на петдесетина ярда оттук. Г-жа Грейс и нейните лоши момичета си вдигнаха партакешите веднага след като Блейлок влязоха в затвора. Покривът на къщата бе издухан по време на голямата буря през юли 1965 г. Съмнявам се, че от самата сграда е останало кой знае какво. Лозите на кудзуто в района винаги са били гладни.
Бен постъпи в колежа на Университета на Алабама в същата година като мен и се дипломира в търговията. Дори остана да продължи обучението си за докторат, а никога на света не бих повярвал, ако някой ми кажеше, че в действителност Бен ще харесва учението. От време на време се виждахме в университета, но той постепенно се увличаше все повече и повече в делата на търговското си братство и аз не го срещах често. Присъедини се към братството Сигма Чи и стана вицепрезидент на ложата. Сега живее в Атланта, където е брокер на борсата. Обади ми се преди три години, след като прочел една от книгите ми, и се виждаме на всеки няколко месеца. Миналото лято отидохме до малък град на щатската линия между Алабама и Флорида, за да навестим шефа на полицията там. Казва се Джони Уилсън.