Винаги съм си знаел, че Джони носи кръвта на вожд170 във вените си. Той управлява с желязна ръка града си и не търпи глупости. Но знам, че е честен човек и явно всички го уважават, понеже кара втори мандат171. Докато бяхме там, ние с Бен се срещнахме и със съпругата на Джони — Рейчъл. Тя е поразителна жена с такава външност, че без проблем би могла да стане моделка. Но обожава приятеля ни. Макар че нямат деца, Джони и Рейчъл са напълно щастливи. Един уикенд ходихме на подводен риболов в Дестин172 и Джони хвана марлин173. Моята корда се заплете под лодката, а Бен страхотно изгоря. Но определено се посмяхме здравата и доста си наваксахме.
Стигаме целта преди да се усетя. Стомахът ми се стяга.
— Саксън Лейк! — казвам на семейството си.
Те и двамата се надигат да погледнат.
Езерото изобщо не се е променило. Същото си е на размер, същата тъмна вода, същата тиня и плевели, и същия червен скален нос. Не е нужна особена фантазия да си представи човек паркиран наблизо млекарския камион на татко и как той скача във водата след потъваща кола. Не изисква особени усилия да си спомня и люлеещия се вътре „Буик“, водата нахлува през счупеното задно стъкло и татко се напъва да ме измъкне с нарязаната си от стъклата ръка. Изобщо не изисква усилия.
„Татко, обичам те!“ — мисля си, докато оставяме Саксън Лейк зад гърба си.
Спомням си лицето му, обляно от светлината на огнището, докато седим вкъщи и той ми разказва за доктор Гюнтер Доловемарке. И на двама ни — а също и на мама, както и на всички други жители на града — ни отне доста време да приемем факта, че докторът и съпругата му бяха извършили такива ужасни неща. Явно беше, че д-р Лезандър не е бил изцяло и напълно зъл, иначе защо щеше да ми спаси живота? Всъщност не мисля, че има хора, зли отвъд спасението. Може би съм като татко в това отношение — наивен. Но по-добре наивен, смятам аз, отколкото закоравял до костния си мозък.
Години по-късно ме бе озарило прозрение за д-р Доловемарке и неговите нощни дежурства пред късовълновото радио. Твърдо вярвам, че той е слушал чуждите радиостанции в търсене на новини кой от останалите ръководители на нацисткия режим е бил заловен и изправен пред съда. Вярвам, че под хладната си външност е живял в постоянен ужас, в очакване на съдбовното почукване на вратата. Вярно е, че е носил агония, но я е и преживял. Дали щеше да ме убие, щом веднъж се бе сдобил с онова зелено перо? Така както те с Кара бяха измъчвали и убили Джеф Ханафорд, задето ги е изнудвал за пари? Честно не знам. А вие?
О, да! Демонката!
Бен ми разказа следното. Демонката, която по време на гимназиалните години демонстрирала, че е истински гений, отишла в колежа във Вандербилт и станала химичка за „Дюпонт“. Преуспявала в професията си, но странната й природа не я оставяла в покой. Последно Бен беше чул за нея, че Демонката станала актриса в пърформанса в Ню Йорк и кръстосвала шпаги с Джеси Хелмс174 по повод арт парче, в което пищяла и дърдорела за корпоративна Америка, докато седяла в бебешко легенче, пълно с… хайде, сетете се с какво.
Мога да кажа само, че е най-добре Джеси Хелмс да внимава да не застава откъм лошата й страна. Ако го стори — горко му. Нищо чудно един прекрасен ден да открие, че е залепнал за бюрото си.
Следвам същите завои, които ми бяха изкарали акъла, когато Дони Блейлок летеше по тях. А след това хълмовете отстъпват назад и пътят става идеално прав, досущ прокаран от г-н Долар върху нечия глава… и после идва ред на моста с гаргойлите.
Те липсват. Главите на конфедеративните генерали са били отсечени. Може да е акт на вандализъм, може и някой да е взел за тях по хиляда долара на парче като продукт на южняшкия примитивизъм. Не знам, важното е, че липсват. Ето го железопътният мост, горе-долу същия, ето го и блясъкът на река Текумзе. Според мен Стария Мойсей е доста по-щастлив сега, когато мелницата за хартия е затворена. Разбира се, сега не си получава пиршеството за Разпети петък. То приключи, беше ми казал Бен, когато дамата минала над своята река през 1967 г. на достолепната възраст от сто и девет. Лунният човек, добави Бен, не след дълго напуснал града и поел към Ню Орлиънс, а след това населението на Брутън започнало да намалява с по-бързи темпове даже и от тези на Зефир. Река Текумзе може и да беше по-чиста днес, но се чудех дали понякога нощем Стария Мойсей не вдига главата си над повърхността и не бълва пара и вода през двойната пещ на ноздрите си. Чудех се дали не се вслушва в тишината отвъд звука на водата, която плиска по камъните и дали не мисли на своя си влечугски език: „Защо вече никой не идва да играе с мен?“
171
Повечето общински длъжности в САЩ са на изборен принцип — шериф, началник на полицията, началник на пожарната, началник на „Гражданска безопасност“ и много други.
172
Дестин
173
Марлин — разпространени из цял свят няколко вида риби, братовчеди на рибата-меч; в случая уловът вероятно е
174
Джеси Александър Хелмс — американски сенатор от Северна Каролина, изкарал пет мандата, председател на сенатската комисия по международните отношения.