— Сядай, Джей! Сядай!
Наложи се баба Сара да прибегне до ощипване на кокалестите му задни части, и едва тогава дядко Джейбърд й се озъби и си зае мястото.
Ние с родителите ми се натъпкахме на пейката. Дедъ Остин каза на татко:
— Радвам се да те видя, Том! — и си стиснаха ръцете. — Тоест, ако можех да те видя де! — очилата му се бяха замъглили, така че той ги свали и избърса стъклата с носната си кърпичка. — Бих казал, че се е събрала най-голямата тълпа от половин дузина Велик…
— Църквата е натъпкана като бардак по заплата, а, Том? — прекъсна ги дядко Джейбърд и баба Сара го сръга с лакът в ребрата толкова силно, че изкуствените му зъби изчаткаха.
— Много ми се ще да ме оставиш да довърша поне едно изречение! — каза му дедъ Остин, с надигаща се по бузите червенина. — Още откакто седнах тука, така и не съм успял да вмъкна нито една ду…
— Момче, страхотно изглеждаш! — продължи дядко Джейбърд, пресягайки се през дедъ Остин да ме плесне по коляното. — Ребека, храниш си момчето с месо, нали? Знаеш, че растящите момчета трябва да получават месо, за да правят мускули!
— Да не си глух? — попита го дедъ Остин, с вече пулсираща по лицето червенина.
— Какво да съм? — отвърна му дядко Джейбърд.
— Включи си слуховото апаратче, Джей! — сръчка го баба Сара.
— Какво? — попита я той.
— Слуховото апаратче! — извика тя, на края на нервите си. — Включи го!
Да, този Великден щеше да се помни дълго.
Всички усърдно се поздравяваха, а в църквата продължаваха да влизат още хора — мокри, понеже дъждът бе започнал да чука по покрива. Дядко Джейбърд, с дълго и величествено лице и с коса като настръхнала бяла четка за дрехи, искаше да поговори с татко за убийството, но баща ми поклати глава и отказа да участва в разговора. Баба Сара ме попита дали тази година ще играя бейзбол. Уверих я, че имам такова намерение. Тя беше дебелобуза, с мило лице и светлосини очи, потънали в гнезда от бръчки, но знаех, че понякога дядко Джейбърд успява да я накара да кипне от гняв.
Заради дъжда прозорците бяха здраво затворени и вътре започваше да става наистина задушно. Дъските на пода бяха мокри, стените пропускаха, а вентилаторите стенеха, докато се въртяха. Църквата миришеше на стотици различни парфюми, лосиони за бръснене и тоници за коса, плюс сладките аромати на цветята, украсили шапки и ревери. Хорът изтича вътре, понесъл пурпурните си роби. Преди да завърши първата песен, вече се потях под ризата си. Станахме прави, изпяхме химна и седнахме. Две твърде натруфени дами — г-жа Гарисън и г-жа Пратмор — излязоха отпред да говорят за благотворителния фонд за поразените от бедност семейства в Адамс Вали. След това се изправихме, изпяхме още един псалм и седнахме. И двамата ми дядовци имаха гласове като къпещи се в блатен вир бичи жабоци.
Пълничкият преподобен Ричмънд Ловой с облото лице пристъпи зад пюпитъра и поде разказа за това какъв славен ден е днес, когато Иисус възкръснал от мъртвите и тъй нататък. Преподобният Ловой имаше кестеняв кичур над лявото око, отстрани косата му беше посивяла и всяка неделя, без пропуски, докато той проповядваше и жестикулираше, зализаната му назад букла се освобождаваше от капана на положения заранта лак и падаше над лицето му като кестеняв водопад. Жена му се казваше Естър, а трите му деца бяха Матю, Люк и Джони29.
Докато преподобният Ловой говореше и гласът му се състезаваше с гръмотевиците от небесата, открих кой седи точно пред мен.
Демонката.
Тя можеше да чете мисли. Това беше твърдо доказан факт. И точно когато ме осени мисълта, че пред мен се намира именно тя, главата й се завъртя и Демонката се втренчи в мен с онези нейни черни очи, които можеха да смразят и вещица в полунощ. Всъщност се казваше Бренда Сътли. Беше на десет години, имаше сплъстена рижа коса и бледо лице, обсипано с кафяви лунички. Веждите й бяха дебели като гъсеници, а нестройните й черти изглеждаха така, все едно някой се е опитал с опаката страна на лопата да угаси огън върху лицето й. Дясното й око видимо беше по-голямо от лявото, носът й приличаше на клюн с две зейнали в него дупки, а устата й с тънки устнички сякаш се местеше от единия край на лицето й до другия. Е, тя не би могла да надскочи наследството си, разбира се — майка й беше като пожарен кран с червена коса и кафяви мустаци, а червенобрадият й баща би могъл да накара и ограден кол да изглежда хубав. С всички тези червенокосковци в родословието, нищо чудно че Бренда Сътли беше страховито чедо.