— Бягай след мене, колкото ти държат краката!
Те хукнаха към водата. Когато Чонакош ги видя, скочи в лодката, опря веслото на брега, за да е готов всеки миг да тръгне. Двете момчета скочиха до него.
— Да тръгваме — изпъшка Бока.
Чонакош опря веслото в брега, натисна, но лодката не мръдна. Преди това много силно се бяха ударили о брега и половината лодка бе излязла на сухо. Някой трябваше да слезе от нея, за да повдигне носа й и да я тласне във водата. В това време обаче се чуха гласове откъм поляната. Червеноризците се бяха завърнали от склада за оръжие и заварили фенера угасен… Отначало помислиха, че вятърът го е угасил, но после, когато Фери Ач го разгледа, видя, че вратичката му е отворена.
— Някой е идвал! — ревна той с плътния си глас толкова силно, че го чуха и момчетата, които се мъчеха с лодката.
Запалиха фенера и тогава всички забелязаха червената бележка, закачена на дървото: „ТУК ИДВАХА МОМЧЕТАТА ОТ УЛИЦА «ПАЛ»“! Червеноризците се спогледаха. Фери Ач се провикна:
— Щом са идвали, тогава са още тук! След тях!
Той свирна остро. Пристигна стражата и доложи, че през моста никой не е влизал на острова.
— Дошли са с лодка — каза по-малкият Пастор.
И трите момчета, които се мъчеха с лодката, ужасени чуха страшния рев: „След тях!“
Точно когато прозвучаха тези думи, Чонакош успя да тласне лодката във водата и сам да скочи в нея. Грабнаха веслата и с всички сили загребаха към брега.
Фери Ач гръмко издаваше заповеди:
— Вендауер, качи се на дървото, за да ги откриеш. Пасторовци — през моста! Обиколете брега отляво и отдясно!
Изглеждаше, че са заобиколени. Докато удареха веслата четири-пет пъти, за да стигнат на брега, бързоногите Пасторовци щяха да обиколят езерото и вече нямаше да има спасение нито наляво, нито надясно. Ако пък стигнеха брега преди двамата братя, съгледвачът, изпратен на дървото, щеше да ги следи и да съобщава накъде бягат. От лодката видяха как Фери Ач с фенера в ръка притичваше по брега на острова. После чуха тропане: двамата Пасторовци бегом напуснаха острова през дървения мост…
Но докато съгледвачът успя да се покатери на дървото, те стигнаха брега.
— Сега лодката спря на брега! — изкрещя нечий глас от дървото. И незабавно му отговори дълбокият глас на главатаря:
— Всички след тях!
Ала момчетата от улица „Пал“ вече бягаха до скъсване.
— Не бива да ни настигнат — нареди тичешком Бока. — Те са много повече от нас!
Продължиха да препускат по пътеки, поляни — отпред Бока, а след него другите двама. Тичаха към оранжерията.
— Влизайте в оранжерията! — изпъхтя Бока и се спусна към вратичката й. За щастие вратата не беше заключена. Вмъкнаха се и се скриха между цитрусите. Навън беше тихо. Изглежда преследвачите бяха изгубили следите им.
Сега трите момчета си починаха малко. Огледаха необичайната постройка, през чийто стъклен покрив и остъклени стени се прецеждаше светлината на градската вечер. Оранжерията беше особено интересно място. Те се намираха в лявото й крило, по-нататък бяха централният корпус и дясното крило. Открай докрай, в големи зелени бъчви, растяха дървета с едри листа и дебели стволове, а в продълговати сандъци — папрати и мимози. Под централния купол се извисяваха ветрилообразни палми и цяла горичка от тропически растения. В средата на малката горичка имаше басейнче със златни рибки, а до него скамейка. После се редуваха магнолии, портокалови дръвчета, грамадни папрати. Тук имаше благоуханни растения, които със своя силен аромат изпълваха влажния, душен въздух. В голямата отоплена оранжерия непрекъснато капеше и се стичаше вода. Едрите капки тропаха по големите месести листа и щом изшумоляваше някое дълго палмово листо, момчетата очакваха да видят някакво тропическо животно да се разхожда в тази топла, влажна, гъста горичка в зелени бъчви. Чувствуваха се на сигурно място и започнаха да мислят как да се измъкнат навън.
— Само да не заключат оранжерията — прошепна Немечек, който седеше уморен под една голяма палма и се чувствуваше добре в затопленото помещение, защото беше мокър да кости.
Бока го успокои:
— Щом досега не са заключили, вече няма и да заключат.
Седнаха и се ослушаха. Никакъв звук. Никой не се досети да ги потърси тук. После станаха и се залутаха между високите етажерки, отрупани със зелени храсти, уханни треви и едри цветя. Чонакош дори се блъсна в една етажерка и се препъна. Немечек веднага му се притече на помощ.
— Чакай, ще ти светна — каза той.
И още преди Бока да го спре, той измъкна кибритена клечка от джоба си и я драсна. Клечката пламна, но в следващия миг угасна, понеже Бока блъсна ръката на малкото русичко момче.