След няколкоминутно очакване вратата на учителската стая се отвори и зад млечните стъкла се показа високата слаба фигура на учителя Рац.
— Влезте — каза той и тръгна напред.
Учителската стая беше празна. В мъртвата тишина момчетата се наредиха около дългата зелена маса. Последният съзнателно затвори вратата. Учителят Рац седна на челното място и се огледа.
— Всички ли сте тук?
— Да.
От двора долиташе веселата гълчава на момчетата, които бързаха да се приберат. Учителят затвори прозореца и тогава в голямата, изпълнена с книги стая настъпи застрашителна тишина. Учителят Рац заговори:
— Става дума за това, че вие сте основали някакъв съюз. Узнах за него. Казаха ми, че било съюз за дъвчене на маджун. Този, от когото научих, ми съобщи вашите имена. Вие сте членове на този съюз. Вярно ли е?
Никой не отговори. Всички стояха един до друг мълчаливо, с наведени глави, в потвърждение на това, че обвинението е вярно.
Учителят продължи:
— Да започнем отначало. Преди всичко искам да разбера кой е основал този съюз, след като казах ясно на всички, че няма да търпя създаването на никакви съюзи.
Мъртва тишина.
Обади се неуверен глас:
— Вайс.
Учителят Рац погледна строго Вайс:
— Вайс? Ти не можеш ли сам да си признаеш?
Отговорът прозвуча почтително:
— Мога.
— Тогава защо мълча?
Бедният Вайс не отговори. Учителят Рац запали пура и духна дима.
— Да почнем подред — каза той. — Първо ми кажи за какъв маджун става дума.
Вместо отговор Вайс измъкна голямо парче маджун и го постави на масата, Погледа го, а после така тихичко, че едва се чуваше, заяви:
— Това е маджун.
— И какво представлява той? — запита учителят.
— Това е смес, с която джамджиите замазват стъклата към рамките на прозорците. Джамджията замазва стъклото и човек отива и го изстъргва с нокти от прозореца.
— Този ти ли го изстърга?
— Не. Този маджун е на съюза.
Очите на учителя се разшириха.
— Какво значи това?
Вайс се окуражи малко.
— Събрали са го членовете — отговори той — и ми гласуваха доверие да го пазя. По-рано го пазеше Колнаи, понеже той беше касиерът, но при него изсъхваше, защото той никога не го дъвчеше.
— Че трябва ли да се дъвче?
— Да, защото иначе се втвърдява и не може да се мачка. Аз всеки ден го дъвча.
— Защо трябва именно ти да го дъвчеш?
— Защото в устава е казано, че председателят е длъжен поне веднъж на ден да дъвче маджуна, понеже иначе ще се втвърди…
Тук Вайс се разплака и разхълцано добави:
— Сега аз съм председател…
Положението беше сериозно. Учителят извика строго:
— Откъде сте събрали това голямо парче?
Настъпи тишина. Учителят погледна Колнаи:
— Колнаи! Откъде го събрахте?
Колнаи заразправя, сякаш искаше с откровено признание да облекчи положението:
— Господин учителю, това парче е от един месец. Аз го дъвках една седмица, но тогава беше по-малко. Първото парче донесе Вайс и затова основахме съюза. Баща му го возил с карета и той изкъртил маджуна от прозореца. Беше си окървавил ноктите. Сетне в стаята по музика се счупи прозорецът и цял следобед чаках да дойде джамджията, той пристигна в пет часа и аз го помолих да ми даде малко маджун, но той не ми отговори, понеже муцуната му беше натъпкана с маджун.
Учителят строго навъси вежди.
— Що за думи са това? Муцуна има конят.
— Ами устата му бяха пълни. И той дъвчеше. После отидох при него и го помолих да ми позволи да погледам как поставя стъклото. Той кимна, че мога да остана. Останах, той постави стъклото и си отиде. Когато той си отиде, изстъргах маджуна от прозореца и го взех. Но не го откраднах за себе си, а за съюза… за… а… а… съ… ю… за… — и Колнаи заплака.
— Не плачи — каза учителят Рац.
Вайс смутено дърпаше ръба на дрехата си и сметна за необходимо да се обади:
— Веднага се разревава…
Но Колнаи продължаваше да плаче и да хълца сърцераздирателно. Вайс шепнешком го смъмра:
— Не реви!
И тогава заплака и той. Силният плач трогна учителя Рац. Той дръпна от пурата. В този момент от редицата пристъпи Челе, елегантният Челе, застана гордо пред учителя, за да покаже, че е с твърд характер като римлянин и както Бока се показа тези дни на площадката. Той решително заяви:
— Господин учителю, и аз донесох маджун за съюза.
Той погледна гордо в очите на учителя. Господин Рац го запита:
— Откъде?
— От нас — отвърна Челе. — Счупих ваничката на птичката, мама веднага извика да я замажат, а аз веднага изстъргах маджуна. Цялата вода потече по килима, когато папагалът се къпа. Защо трябва такава птичка да се къпе? Врабчетата никога не се къпят и пак не са мръсни.