Само за минутка класът изхвръкна от кабинета. В просторните коридори с колони се развихри бясно тичане, което се укротяваше в бързане само при вида на извисилата се фигура на някой учител сред шумната детска тълпа. В такива моменти хукналите презглава забавяха ход, за миг настъпваше тишина, но щом учителят изчезнеше зад някой завой, бясната надпревара продължаваше надолу по стълбите.
През изхода просто се изливаше море от деца. Половината тръгваха надясно, другата половина — наляво. Между тях се мяркаха и учители и тогава шапчиците пъргаво се смъкваха от главите. И всички крачеха уморени и гладни по залятата със слънце улица. Леко замаяните им главици малко по малко се избистряха при вида на множеството весели и жизнерадостни явления, които предлагаше улицата. Приличаха на малки, току-що освободени роби, клатушкаха се, крачеха в обилния свеж въздух и слънчева светлина, забързани през шумния, оживен град, който за тях беше само пъстра смесица от коли, улични платна, тротоари, магазини и улици, през които трябваше да стигнат до дома.
Във входа на една съседна къща Челе тайно се пазареше с халваджията, който безсрамно беше повишил цените. Както знаете, по цял свят халвата струва един крайцер. Искам да кажа, че парчето бяла халва с ядки от лешници, което халваджията отсича само с един замах на острата си брадвичка, струва един крайцер. И още, че в името на справедливостта всичко, което се продава във входа на къщата, струва един крайцер. Един крайцер струват три сливи на клечка, три половинки смокини, три фурми, три половинки захаросани орехови ядки. Един крайцер е и голямо парче небет-шекер, един крайцер струват и ситните бонбони. Нещо повече, един крайцер струва и така наречената „ученическа занимавка“, която се продава в малки пликчета и съдържа най-вкусната смесица от лакомства. В нея има лешници, стафиди, фъстъци, счукан карамел, бадеми, улична смет, парчета рошкови и мухи! „Ученическата занимавка“ за един крайцер обединява в себе си различни продукти на индустрията, флората и фауната.
Челе се пазареше, понеже халваджията беше повишил цените. Познавачите на търговските закони знаят добре, че цените се качват тогава, когато търговията е свързана с риск. Така например скъпи са азиатските чайове, които се пренасят с кервани през местности, в които гъмжи от разбойници. Тези рискове трябва да заплащаме ние, консуматорите от Европа. Бедният халваджия прояви несъмнено добър търговски усет, понеже бе научил, че искат да го лишат от правото да продава близо до училището. Нещастникът знаеше, че щом са решили да го махнат, ще го махнат и въпреки всички подсладени лакомства пред него не успяваше да се усмихва така сладко на минаващите учители, че те да не виждат в негово лице враг на младежта.
„Децата дават всичките си пари на този италианец“ — казваха учителите. А италианецът чувствуваше, че търговията му пред гимназията няма да просъществува дълго. Ето защо повиши цените. Щом трябваше да се махне, поне да спечели нещо. Той дори каза на Челе:
— По-рано всичко беше по един крайцер. Отсега нататък всичко е по два крайцера.
И докато С много усилия изговори тези думи на унгарски, той диво размахваше малката брадва във въздуха. Гереб прошепна на Челе:
— Хвърли си шапката в халвата!
Челе се възхити от идеята. Брей, какво зрелище ще бъде! Как ще се разхвърчат на всички страни разните му лакомства! И как ще се развеселят момчетата!
Гереб като някои дявол продължаваше да шепне в ухото му изкусителните думи:
Хвърли си шапката! Той е кожодер!
Челе смъкна шапката си.
— Не е ли жалко за хубавата ми шапка? — попита той.
Всичко се провали. Гереб беше направил предложението си на неподходящ човек. Челе беше конте и носеше само листа от учебниците.
— Жал ли ти е? — запита Гереб.
— Жал ми е — отвърна Челе — Но не мисли, че съм страхливец. Не съм страхливец, само ми е жал за шапката. Ако искаш, за доказателство с удоволствие ще хвърля твоята шапка.
Подобно нещо не можеше да се каже на Гереб. Това беше почти обида. Той кипна и отговори:
— Ако е за моята шапка, сам ще си я хвърля. Този е експлоататор. Ако те е страх, върви си.