— Яно, бъди умен. Ще ти дам толкова пури, колкото искаш. Но трябва да направиш нещо за тях.
Яно запита гръмогласно:
— Какво трябва да направя?
— Трябва да изпъдиш момчетата от незастроеното място. Не бива да им позволяваш да играят тук на топка и да разпиляват дървата.
Няколко секунди не се чуваше нищо. Немечек заключи, че словакът обмисля. После отново чу гласа на словака:
— Трябва да ги изпъдя ли?
— Да.
— Защо?
— Защото други искат да дойдат тук. А те са все богати момчета… ще получаваш толкова пури, колкото искаш… и пари ще ти дават…
Това подействува.
— И пари ли ще ми дават? — попита Яно.
— Да. Цели форинти.
Форинтите веднага сломиха словака.
— Дадено — обеща той. — Ще ги изгоня.
Бравата щракна, вратата изскърца. Гереб излезе от колибата. Но Немечек вече го нямаше на покрива. Той се смъкна пъргаво като котка, скочи на крака и хукна между купчините дърва обратно към площадката. Малкото русичко момче беше много развълнувано и разбра, че в този момент съдбата на всички момчета и бъдещето на площадката се намират в неговите ръце. Когато видя групата, викна още отдалече:
— Бока!
Но Бока не отговори.
Той извика отново:
— Бока! Господин председателю!
Някой отвърна:
— Още не е дошъл!
Немечек летеше като вихрушка. Трябваше веднага да уведоми Бока. Трябваше да действуват незабавно, още преди да са ги изгонили от площадката. Когато изтича край последната купчина дърва, видя маджунарите, които продължаваха събранието. Вайс все още председателствуваше много сериозно и когато малкото русичко момче профуча край тях, той му викна:
— Хахо, хей! Господин секретар!
Немечек тичешком махна, че няма да спре.
— Господин секретар! — изкряска след него Вайс и за повече авторитет силно затръска председателското звънче.
— Нямам време! — отвърна Немечек и продължи да тича, за да отиде в къщи при Бока. Вайс прибягна до последното средство. Той извика гръмогласно след него:
— Редник! Стой!
Немечек трябваше да спре, понеже Вайс беше подпоручик… Малкото русичко момче се задъхваше от ярост, но беше принудено да се подчини, когато Вайс упражни офицерската си власт.
— Слушам, господин подпоручик!?
И той се изпъна мирно.
— Виж — започна председателят на съюза на маджунарите, — преди малко решихме, че от днес нататък съюзът ще продължи своята дейност като таен съюз. Избрахме и нов председател.
Момчетата викаха възторжено името на новия председател:
— Да живее Колнаи!
Само Барабаш каза присмехулно:
— Долу Колнаи!
А председателят продължи:
— Ако господин секретарят иска да запази длъжността си, тогава заедно с нас, трябва да се закълне, понеже ако учителят Рац научи, че…
В този момент Немечек забеляза между купчините дърва да се спотайва Гереб. Ако Гереб се измъкне сега, край на всичко… Край на крепостите, край на площадката… Но ако Бока успееше да го разчувствува, може би щеше да се разкае. Малкото русичко момче едва не заплака от яд. Той прекъсна думите на председателя:
— Господин председател… нямам време… трябва да вървя…
Вайс запита строго:
— Може би вие, господин секретар, се страхувате? Може би се боите, че ако ни разкрият, ще накажат и вас?
Ала Немечек вече не го слушаше. Само наблюдаваше Гереб, който се спотайваше между купчините дърва и чакаше момчетата да се пръснат, за да се измъкне на улицата… Щом разбра това, без да каже думица, Немечек заряза маджунарите, прибра пешовете на дрехата си и — дим да го няма! — прелетя като вихрушка през площадката и изхвърча през портата.
На общото събрание настъпи тишина. После в гробната тишина плачливо се обади председателят:
— Уважаеми членове, вие видяхте поведението на Ерньо Немечек. Обявявам на всеослушание, че Ерньо Немечек е страхливец!
— Така е! — одобри събранието.
Колнаи дори извика:
— Предател!
Рихтер възбудено поиска думата:
— Предлагам страхливият предател, който в беда измени на съюза, да бъде свален от секретарската длъжност, да бъде изключен от съюза и да запишем в тайната протоколна книга, че е предател!
— Ура! — проехтяха всички в хор. А председателят сред гробна тишина обяви присъдата:
— Общото събрание обявява Ерньо Немечек за страхлив предател, сваля го като секретар и го изключва от съюза. Господин протоколчик!