Опарих ръката си на резето и се измъкнах навън. Блейд ме последва и започна да се движи сред руините. Бойлерният котел почти напълно се покриваше с изгоряли останки. Появи се шанс, че глутницата е направила бърз и небрежен оглед и е решила, че сме се изпържили и са си отишли. Но аз исках да се убедя в безопасността ни и настоях песа да извърши разузнаване на местността, като телепатически прослуша околността. Той се канеше да го направи, но го викнах обратно.
— Е, какво ти става?
Погледнах го отгоре додолу и със злост казах:
— Ще ти кажа, какво ми става, приятелче. Държиш се отвратително.
— Така ми се нрави.
— Дявол да те вземе, псе проклето! Каква оса те е ужилила?
— Онова чистичко маце, която ти намерих.
— Е, и какво от това? Голяма работа! И преди съм се борил с мацета! И не едничко.
— Така е. Но никога не са се прилепвали за тебе. Предупреждавам те, Албърт, ще си имаш много грижи с нея.
— Не ставай идиот! — изръмжах аз.
Той не отвърна, погледна ме сърдито и се затътри да проверява околността. Аз запълзях обратно в котела и пуснах резето. Тя отново поиска да се захванем с онези работи, но я отблъснах — Блейд порядъчно ми бе развалил настроението. Бях разсърден, но не знаех на кого да си го изкарам. Боже мой, колко е красива! Просто прелест, как само е надула бузки и седи с ръце прегърнали колената.
— Разкажи ми за подземието — помолих аз.
Отначало тя се цупеше и беше сдържана, но после се разприказва и почувствува по-свободно. Много неща узнах. Все нови за мен. Мисля, че някога ще ми свършат добра работа.
От двете огромни страни, каквито някога са били САЩ и Канада, бе останало всичко на всичко стотина-двеста подземни градчета. Възникнали на места на шахти, подземни езера и пещери. Някои представляваха естествени подземни образование, навлизащи дълбоко под земята. Хората, които ги бяха основали, представлявали праведници от най-лошата разновидност. Южни баптисти, фундаменталисти, евангелисти — представители на средната класа, у които въобще отсъствал стремеж към див живот. Те създали в подземията такива порядки, които им били мили на сърцето.
Като взели със себе си последните по чудо оцелели учени, тези божи служители ги убедили да конструират машини и разни други неща за поддържане на живота под земята. Когато работата била свършена, учените били просто изхвърлени навън. Светците не чакали никакъв прогрес в бъдещето, не търпели друг начин на мислене и се освобождавали от всичко, което могло да разклати „идеалния“ им живот. Най-хубавото време било преди Първата Световна Война и те решили, че ако им се удаде да създадат подобие на тази епоха, на тези порядки, хората в подземията ще оцелеят. И не просто да оцелеят, а ще живеят добре: цивилизовано и добропорядъчно. Лайна! Там бързо бих полудял!
Куила Джун се усмихна и отново ме прегърна. Не се опитах да я отблъсна. Започна да ме гали по гърдите, бедрата, стъпалата… Прекрасно! Момичето ме попита:
— Вик?
— Охо?
— Бил ли си някога влюбен?
— Какво?
— Влюбен. Бил ли си влюбен в някое момиче?
— Е, мога да кажа, че никога!
— Знаеш ли, какво е това любов?
— Разбира се. Мисля, че зная.
— Но, ако никога досега не си обичал…
— До сега не са ми вкарвали куршум в главата, но знам, че няма да ми хареса.
— Готова съм да споря, че не знаеш, какво е това любов.
— Е, ако това означава да живееш в подземие, то считам, че не си струва и да узнаваш.
След тези думи Куила ме повали на матрака и отново започнахме да се чукаме. После чух, че вън дращи Блейд и като вдигнах резето, го пуснах вътре.
— Чисто е — каза със удовлетвориние.
— Сигурен ли си?
— Сигурен. Обувай панталоните си — каза с ирония в гласа си. — Излизай навън. Трябва нещо да обсъдим.
Облякох се и излязох от бойлера. Блейд потичваше пред мен настрани от котела, през някакви обгоряли греди. Измъкнахме се от сградата, която приличаше на остатък на изгнил зъб.
— Е, какво те притеснява?
Той скочи на парчето бетонна плоча и се оказа на едно ниво с мен, нос срещу нос. Погледите ни се срещнаха.
— Вик, ти ме пренебрегваш!
Разбрах, че работата е сериозна. Никакъв Албърт, чист Вик.
— Откъде-накъде.
— Изминалата нощ, момчето ми. Ние бихме могли да се измъкнем, като момичето можеше да оставим на глутницата. Това щеше да бъде по-разумно.