Обърнах се с желанието отново да се вмъкна в пусковата шахта, и тогава това нещо ме хвана отзад. То бе снишено, приличащо на сандък, имаше израстъци с ръкавици на края вместо ръще и се придвижваше на колела. Издигна ме над себе си. Дори не можех да шавна, какво ли да опитам да ритна здравото на вид стъклено око на нещото. Но едва ли би ми помогнало — хванат бях в плен и не виждах път за освобождение. Нещото тръгна към Топек, като ме влачеше.
Навсякъде имаше хора. Седяха пред къщите на скамейки, косяха трева, пускаха монети в игрални апарати, очертаваха белите линии по средата на пътя, продаваха и купуваха вестници по ъглите, миеха прозорците, изравняваха храстите, събираха бутилките за мляко, гмуркаха се в обществените басейни, поставяха цени на витрините на магазините, разхождаха се с момичета под ръка и всички гледаха, как ме мъкне този железен кучи син!
В ушите ми звучеше гласът на Блейд: „Те си имат свои порядки и обичаи, познават се един друг. Ненавиждат солотата. Скитащите глутници извършват набези по подземието, изнасилват жените им и отмъкват храната им. Те ще те убият, човече!“
Благодаря, приятел!
Сбогом.
ГЛАВА 8
Зеленият съндък премина през деловата част на града и се спря до магазин с надпис на витрината: „Бюро Добри Услуги“. Като влезе през отворената врата нещото спря. Очакваха ме: десетина възрастни мъже и две жени, но по-млади. Един от тях се приближи и измъкна от ръката ми металната пластинка, започна да я разглежда, обърна я и после я подаде на най-възрастния от тях — набръчкан старик в измачкани като торби панталони с тиранти. Старчето я взе небрежно и я хвърли в горното чекледже на масата.
— Претърсете го и му вземете оръжието, Аарон — каза старият пръч.
— Добре, Лу — отвърна мъжът и прекалено бързо и ловко ме обискира, като прибра всичко дори и ножа.
— Освободи го, Аарон — заповяда ЛУ.
Аарон нещо щракна на железния съндък и израстъците с ръкавиците ме освободиха. Скочих настрана от нещото. Ръцете ми бяха изтръпнали, а местата, където ме стискаха железните захвати, боляха. Настроението много ми се развали. Гневно изгледах събралата се компания.
— Е, момчето ми… — започна Лу.
— Какво ти момче, бе чичка, …! — развиках се аз.
Жените побледняха. Лицата на мъжете станаха сурови.
— Казвах ти, че нищо няма да излезе — измърмори друго старче, като се обърна към Лу.
— Глупаво намерение — подкрепи го по-млад мъж.
Лу пристъпи напред и насочи древния си показалец право в мен.
— Момче, по-добре се дръж възпитано!
— Пожелавам ти, децата ти да са уроди!
— Не виждам смисъл да продължаваме, Лу — каза един от мъжете.
— Мръсно говедо! — прещрака клюна на една жена.
Лу ме погледна сърдито. Устата му се превърна в отвратителна черна линия. Разбрах, че на кучешкия син не бе останал зъб в устата, който да не е гнил или да не вони. Работеше ме с поглед като със свредел. Боже, ама че урод, като птица е, която, а-ха, се кани да кълве месо от костите ми. Накани се нещо да каже, но изглежда съвсем нямаше да ми се хареса.
— Аарон, може би е по-добре отново да предадем на часовия този млад човек? — проскърца старчето.
Аарон кимна и се насочи към зеленото нещо.
— Добре де, почакайте с това нещо — измърморих аз.
Възрастният спря и погледна Лу, който кимна, после отново пристъпи напред и се прицели в мен с птичата си лапа.
— Готов ли си, синко, да се държиш добре?
— Да! Да!
— Твърдо си го решил?
— Да, да, твърдо съм решил. Аз не бих… Аз съм уверен в себе си!
— Тогава ще трябва да следиш за езика си.
Не отвърнах нищо.
— Ти си за нас нещо като експеримент, синко. Ние се опитахме да получим няколко души от вас и по други начини. Изпращахме добри момчета да хванат някой малък негодник, но никой не се върна. Затова се решихме и изпробвахме друг способ чрез девойка.
Озъбих се. Това бе Куила Джун. Само да те стигна, момичето ми!
Една от жените, по-младата, излезе напред и погледна в лицето ми.
— Лу, никога няма да се договориш с този. Той е мръсен малък убиец. Погледни само очите му!
— Кучко, как ще ти хареса, ако ти напъхам дулото на карабината в задника, а?
Тя отскочи назад. Очите на почтената дама побесняха. Лу отново се разсърди.
— Извинявайте — казах аз. — Не обичам, когато ме наричат с разни лоши имена. Знаете ли, мъжко достойнство.
Страчето изръмжа на жената:
— Мез, остави го на мира! Старая се да се разберем с него с добро, а ти усложняваш нещата!
Мез се дръпна без желание от мен и се присъедини към останалите. Но ненавистта в погледа й не намаля.