— Бива си те — рече Дони на малкия Джак. — Щях да ти се възхитя, ако не ме дразнеше толкова много. Мисли бързо!
Той посегна и зашлеви момчето.
— Мисли бързо! — повтори и отново го зашлеви, от другата страна.
— За бога — изръмжа Хартли. — Остави момчето на мира! Ако искаш да тормозиш някого, тормози мен!
— Тц, това няма да е толкова забавно. Мисли по-бързо!
Пляс, отекна плесницата. Този път беше по-силна и стомахът на Нилия се сви, когато я чу. Помисли си, че ако повърне върху него, той ще се махне, но не ѝ беше останало нищо, което да изхвърли от себе си.
— Престани! — каза малкият Джак, а в очите му отново проблеснаха сълзи. — Не съм…
Пляс! Това беше най-силният шамар досега. На светлината на фенера Нилия видя как братчето ѝ зашеметено примигна, а от долната му устна потече струйка кръв.
Хартли с усилие се изправи на крака, преди да бъде нанесен следващият удар.
— Добре — рече той. — Ако искаш да се биеш, хайде. Ще ти избия зъбите с вързани ръце.
— Наистина ли? Ха — рече Дони и също се изправи от мястото си.
Нилия видя как лицето му почервеня в мига, преди да нанесе съкрушителен удар с юмрук в слабините на Хартли. Шофьорът им се преви надве, останал без дъх. Дони стовари пестниците си в тила му и ударът отекна като брадва по дърво, а Хартли падна по очи на пода.
— Помощ! — развика се изведнъж Нилия. — Помощ, моля ви!
Дони незабавно се извърна, наведе се срещу нея и сграбчи брадичката ѝ в хватката си, силна като менгеме. Озверялото му лице надвисна над нейното като някаква грозна планета. Тя усети как пръстите му се стягат, все едно се опитваше да строши орех. Сетне се чу нов силен удар, Дони я пусна и политна назад, а малкият Джак също се олюля до Нилия — и очите му се подбелиха от силата на удара с глава, който току-що беше нанесъл в слепоочието на Дони. Момчето падна на колене и се преви, а Нилия зърна ужасяващата гледка на капките кръв, които пръснаха от сцепената устна на братчето ѝ по дъските на пода.
— Какво правиш, мамка му! — разнесе се крясък от вратата.
Нилия присви очи срещу лъча на фенерчето, което държеше жената, а зад нея различи силуета на мъжа, който беше предал баща ѝ.
— Дони! — изкрещя Джинджър. — Шибан идиот такъв! Какво си им направил?
— Просто… просто се забавлявахме малко, това е — отвърна Дони. Гласът му звучеше така, все едно устата му беше пълна с каша. — Хартли ме нападна, така че се наложи да го нокаутирам.
Той разтърси глава, за да накара ушите си да спрат да звънят.
— А после малкото копеленце ме удари по главата, така че се наложи да нокаутирам и него.
— Лъже! — провикна се Нилия и усети как собственото ѝ лице почервенява от гняв. — Това не е истина! Този удряше шамари на малкия Джак!
— Добре, добре! — рече Джинджър и вдигна ръка, за да накара всички да замълчат.
Хартли стенеше от болка, превит надве на пода.
— Какво му направи?
— Нищо му няма, ще се оправи. Ей, просто ми писна да седя и да си броя брадавиците.
Джинджър завъртя лъча на фенерчето към лицето на Дони. Стъкленото око блестеше на челото му, прикрепено с черната лента скоч. Зъбите му се оголиха в усмивка, макар и собствените му очи все още да изглеждаха замаяни от удара, и сребърният резец в устата му просветна.
— Ще ме подлудиш — каза му Джинджър.
— Е — отвърна той, — това няма да е толкова трудно, не мислиш ли?
В стаята сякаш се втурна нещо ново. Пърл го почувства така, все едно някакъв непознат внезапно си беше пробил път с лакти, за да влезе при тях. Макар във вилата да беше топло и влажно, го прониза студ до костите.
Джинджър все така светеше с фенерчето в глуповато ухиленото лице на Дони. Вече не изглеждаше пламнала от гняв, но Пърл се стресна повече от хладното спокойствие в гласа ѝ, когато изрече една-единствена дума, властно и заплашително:
— Недей.
Дони сви рамене.
— Нямаш грижи.
Нилия застана на колене до брат си, който плюеше кръв. Малкият Джак потрепери, но не проплака и от него не се изтръгна нито едно ридание; в този момент ѝ се стори, че той никога повече няма да се разплаче и изведнъж беше пораснал много повече от осемте си години.
— Добре съм — рече той и дори гласът му прозвуча по̀ мъжки.
Тя пропълзя до мистър Хартли, за да види как е — опитваше се да се надигне до седнало положение, но не му беше лесно.
Нилия вдигна очи към тримата похитители, застанали между нея и вратата.
— Имаме нужда от храна и вода — каза им тя. — Не може ли да ги получим?