Той отново захапа ябълката, като видимо се наслаждаваше на представлението, което се разиграваше пред очите му.
— По колко време е така?
— Виждал съм и по няколко часа. Накрая се кротва, става, прибира ножа и се връща да спи, където е спала преди това. Когато се съмне, няма да си спомня нищо.
Пърл се отпусна на пода на няколко стъпки от Дони, като остави газения фенер помежду им. Заслуша се в злокобните, ритмични слова, които напевно и яростно се сипеха от устата на Джинджър, но все така шепнешком.
— Защо не иска да знам как се казва наистина? — попита той.
— Не иска никой да знае. Аз съм ѝ роднина, така че знам името ѝ, но… просто си е такава, мистър Пърл. Вярва, че всеки, който знае как се казва наистина, има някаква власт върху нея. А не може да понесе някой да има власт върху нея, поне така си мисля. Точно както не може да стои на едно място.
Той отново отхапа от ябълката си и загледа ножа, който бавно се издигаше във въздуха, увисваше там и сетне се спускаше със сила, достатъчна да забие острието му в кост.
— Сменя щати и градове, сменя си името. Трескава е да се променя, така вика мама за нея. Но никога не може да промени себе си, затова не спира да се движи. Ала… всъщност се гордее със себе си, че е успяла да преживее толкова много неща.
— Какви неща?
— Мисля си, че не би искала да ти кажа.
Пърл се замисли с какви възможности разполагаше. Сетне рече:
— Кажи ми каквото можеш, а аз ще ти дам още петстотин долара от моя дял.
Дони задъвка ябълката, като гледаше Джинджър, която продължаваше да си мърмори и да се взира в нищото, макар и да беше спряла да се клати напред-назад.
— Хиляда долара — рече той толкова тихо, все едно се боеше Джинджър да не го чуе, въпреки че беше напълно погълната от своя личен апокалипсис и не забелязваше нищо друго.
— Добре. Съгласен съм.
— Дай да си стиснем ръцете — рече Дони, протегна ръка и Пърл я стисна. — Сега, ако не ми платиш, няма да ми е жал да те убия.
— Чудесно. Какво можеш да ми кажеш?
— Всичко това ми е го е разправяла мама, да имаш предвид, така че тя е виновна, ако не е съвсем точно. Ами… когато е била на шестнайсет, тя е родила дете. Не е знаела кой е таткото — мама казва, че може да е бил всеки от трима или четирима различни мъже. Решила е да задържи детето. Затова е избягала от дома и се озовала в щата Алабама. Намерила си работа като секретарка, но… нали се сещаш… трябвало да прави и други работи, за да изкара достатъчно пари. Във всеки случай тогава живеела на някакво място, дето било „от грешната страна на релсите“, така казва мама. Предполагам, че във всеки град си има по едно такова място. И един ден… спяла там, където живеела… а детето — тогава май било на шест години — отишло да си играе на една площадка наблизо. Там винаги имало деца, дето се събирали да си играят — явно от целия квартал.
Дони замълча, за да гризне от ябълката. Джинджър отново беше започнала да се поклаща, макар и да беше замлъкнала, а ножът да беше прекратил своята битка срещу въздуха.
— Две богати хлапета отмъкнали колата на татко си — продължи Дони. — Отишли да покарат на това място, дето било от грешната страна на релсите. Сигурно било вълнуващо за тях. Дявол да го вземе, и аз съм правил същото, така че знам какво е. И тъй, карали с бясна скорост, ченгетата ги преследвали и изведнъж това хлапе, дето карало, изпуснало волана и онази ми ти богаташка кола изхвърчала право на детската площадка. Аха. Ранила четири деца, които си играели там, счупени ръце и крака, и прочее. Но нейното малко момченце… ами мама казва, че колата го е смазала на парчета и го е разкъсала отвътре. Линейката го закарала в болницата, но минало време, преди да разберат коя е майка му, защото тя си била в леглото, в несвяст от пиене. Докато полицията се оправи с тази работа и тя стигне до болницата, малкото ѝ момченце вече било мъртво… но минали цели два дни, докато издъхне.
— Можеше да съди семейството — рече Пърл. — По този начин се изкарват много пари.
— Аха. Ами тя си намерила адвокат и се опитала да го направи. Но съвсем скоро всичко се обърнало срещу нея, защото я изкарали неспособна да се справя с родителските си задължения и общо взето, виновна за това, че е пуснала детето си да играе на онази площадка, докато е лежала пияна у тях. Мама разправя, че онези докарали двама адвокати от Атланта, за да обърнат шибаното дело срещу нея. И така го направили, че… Джинджър… си изгубила работата, изгубила и всичко друго и щяла да отиде в затвора по обвинение в проституция и употреба на наркотици. И когато се стигнало дотам, тя превъртяла, предполагам, и я изпратили в онази болница.