— Мисля — отвърна жената, — че е адски глупаво да стоиш и да се разправяш с мен и с револвера четиридесет и пети калибър на Хартли. Това наистина е адски глупаво.
Лъденмиър не обърна внимание на думите ѝ. Къртис почувства как под мишниците му се стича пот. Усещаше миризмата на дъжда, който прииждаше към тях над езерото; вече не беше далеч.
— Искам още тази вечер да бъдат освободени всички — рече Лъденмиър. — Децата ми, Хартли и полицейски инспектор Пар. Чувате ли ме?
— Ха — отвърна безизразно жената. — Чуваш ли го, полицейски инспектор Пар?
Къртис видя как мъжът, който още не беше казал нищо, пристъпи от крак на крак. Сетне каза:
— Чувам.
Минаха още няколко секунди, но сетне Лъденмиър се олюля и се хвана за рамото на Къртис, за да не падне.
— Сега вече схвана — рече мъжът на жената и на Къртис му се стори, че в гласа му прозвуча самодоволство, което беше прогнило чак до злото си дъно.
Дони беше оставил газения фенер на пода и когато отекна следващата гръмотевица, силно замахна с възглавницата към главата на малкия Джак.
— Остави го — рече Хартли, но го каза тихо.
— Аз не го притеснявам. Нали, момче?
Следващият удар с възглавницата накара малкия Джак да възкликне:
— Ох! Това болеше!
— Остави ни на мира! — извика Нилия.
— Ето пак — отвърна спокойно Дони, а очите му блеснаха на светлината на фенера. — Богаташките деца ми развалят удоволствието.
С произнасянето на последната дума той отново замахна с възглавницата към главата на малкия Джак, но този път сякаш с огромна сила, а едновременно с това се нахвърли върху момчето. Възглавницата притисна главата и лицето на малкия Джак към пода, а Дони се отпусна с цялата си тежест върху черепа на момчето. Малкият Джак се замята под него и от гърдите му се изтръгна приглушен вик, краката му бясно заритаха наоколо, а Нилия, обзета от ужас, мислено изпищя към момчето, което я чуваше.
— Господи — ахна Лъденмиър, докато вятърът шибаше него и Къртис, а светкавицата пращеше в облаците. — Боже мой… не.
— О, да — отвърна жената. — И още как. Изиграхме те както си трябва, не мислиш ли? А сега… ще дойдем да си вземем парите, а ти ще започнеш да свикваш с това, че невинаги става по твоята, защото…
В следващия миг Къртис вече не я чуваше.
Главата му се изпълни с отчаяния писък:
Къртис! Дони нападна малкия Джак!
— Малкият Джак! — рече веднага той на Лъденмиър.
Не знаеше как да го каже по друг начин, затова продължи:
— Нилия казва, че е нападнат!
Лъденмиър потрепери. Лицето му беше пребледняло до сиво като корема на умряла риба. Той изкрещя срещу похитителите:
— Момчето ми е нападнато! Дяволите да ви вземат, веднага ме заведете при…
Той направи крачка срещу тях, сетне още една и жената го застреля.
Два бързи изстрела, един след друг. Лъденмиър рязко се извъртя и сграбчи Къртис, за да се задържи на крака. Инерцията му повлече и двамата назад. Трети изстрел изпрати куршум със свистене покрай дясното ухо на Къртис, а сетне двамата с Лъденмиър строшиха перилата и паднаха в черните води на езерото Пончартрейн.
Двайсет и първа глава
— Сега ще го пуснеш.
Хартли го беше произнесъл спокойно, докато малкият Джак продължаваше да се мята и да се съпротивлява с глава, притисната под възглавницата и тежестта на Дони; беше го произнесъл не като заплаха или като молба, а като уверено предсказание.
Дони яростно се ухили на светлината на фенера. По зачервените му страни блестеше пот.
— Как ще ме… — започна той.
Но не успя да довърши, защото Хартли внезапно се изправи на колене. Завързаните ръце на Хартли замахнаха срещу лицето на Дони във вихрена дъга от дясно наляво. Пръстенът на кутрето му, с ламаринената ракета на Бък Роджърс, стърчаща като назъбено острие, поне няколко милиметра по-дебело от десетцентовата монета, която Хартли се бе заканил по-рано да ползва като инструмент, разсече лявата страна на лицето на Дони — върху едната му буза и половината на носа му се отвори зловещ разрез, от който бликна алена кръв, опръсквайки отсрещната стена.
Предсказанието на Хартли незабавно се сбъдна. Дони нададе пронизителен писък, подобно на ранено животно, и падна назад от тялото на малкия Джак, като се блъсна в Нилия, която изпълзя по-надалеч от него с трескава бързина. Посланието, което беше изпищяла към Къртис, продължаваше да отеква в мозъка ѝ като огнен възглас. Малкият Джак се претърколи настрани изпод възглавницата и задавено си пое дъх. Докато се гърчеше, Дони събори фенера с лакът; стъклото се пропука, но газта не се разля навън и горящият фитил продължи да хвърля разкривени сенки по стените.