Дони вдигна едната си ръка към съсеченото си лице. С другата измъкна ножа от колана си, а сетне светкавично премина в контраатака, като се изстреля срещу Хартли. Преди Хартли да успее да избегне острието, то се заби от лявата страна на тялото му, където срещна едно ребро, преди Дони да го изтръгне от там и отново да го забие, този път в корема на другия мъж. Хартли не виждаше нищо друго освен озъбената гримаса на Дони току пред лицето си, но Нилия видя как окървавеното острие на ножа проблесна на светлината. Ножът отново се заби, този път в лявата предмишница на Хартли, сетне Нилия стовари двата си крака, както си беше по чорапи, в сгъвката на коленете на Дони — с всичка сила, която се оказа достатъчна да го извади от равновесие и да изтръгне от него болезнен вой. Хартли падна назад до стената и отново замахна с импровизираното си оръжие към лицето на Дони, но в същия миг по-младият мъж беше понечил да обърне глава към Нилия и нащърбеното острие на ракетата на Бък Роджърс го улучи от лявата страна на гърлото, под ухото. Острието разсече плътта в брутална дъга, а от силата на удара кутрето на Хартли се скърши с пукот, подобен на строшена суха клонка.
Дони нададе звук, който не беше нито крясък, нито писък, а по-скоро смаяно ахване.
Очите му примигнаха, докато се взираше в Хартли.
А сетне от прерязаната му сънна артерия бликна кръв като ветрило, като подскачаше все по-високо с всеки следващ удар на сърцето на Дони. Той изпусна ножа и се хвана за гърлото, а пръстите му сякаш отчаяно се опитваха да запушат раната. Очите му бяха разширени от ужас на окървавеното му лице. Кръвта хвърчеше от раната като фонтан. Дони изскимтя и се завъртя като див звяр, който се опитва да се измъкне от капана. Препъна се в Нилия и се блъсна в стената, като остави по нея надраскания си ален подпис. В налудничавата си паника беше забравил къде се намираше, макар и вратата на стаята да беше едва на осем фута зад гърба му. Той се олюля покрай малкия Джак, който се беше свил на кълбо на пода и продължаваше да се бори за въздух. Окървавените му ръце изцапаха стените, все едно се опитваше да ги разкъса с нокти, за да се измъкне навън, а зловещите пръски хвърчаха във всички посоки около него.
Когато Джинджър изтича до края на рибарския кей, следвана от Пърл, една мълния проблесна толкова близо до тях, че чуха как въздухът зажужа; с последвалата гръмотевица, която сякаш разтърси земята под краката им, небесата се разтвориха и дъждът ги зашлеви по лицата като плесница. Бурята се стовари върху брега откъм езерото с пронизителния вой на вятъра и с оглушителния тътен на вълните по кея.
За броени секунди двамата прогизнаха до кости. Джинджър обхождаше с лъча на фенерчето си бурната вода покрай кея. Пърл правеше същото със светлината от ветроупорния фенер.
— Ето там! — провикна се тя и изстреля четвърти куршум в езерото, но Пърл не видя по какво стреляше.
Кашонът с парите беше в краката им.
— Парите са у нас! — изкрещя той срещу нея, като се опитваше да надвика рева на вятъра. — Да тръгваме!
— Улучих го! — извика в отговор тя, а по косата и лицето ѝ се спускаха ручеи дъждовна вода. — Сигурна съм, че го улучих този кучи син!
— Добре, добре! Да тръгваме!
Стори му се, че тя изпитваше неохота просто да вземе парите и да си тръгне от там, което му се струваше най-разумно; продължаваше да търси във водата с фенерчето си, протегнала пистолета в очакване да го насочи към целта. Той остави фенера си върху кашона и го вдигна.
— Джинджър, да се махаме от тук! — настоя той. — Веднага!
Най-сетне тя отпусна револвера и фенерчето. Мълчаливо се обърна към двете коли, паркирани до началото на кея, и Пърл я последва през вихрения дъжд. Когато стигнаха до олдсмобила, мъжът остави кашона на задната седалка и каза на Джинджър, че той ще кара — и остана изненадан, когато тя се качи откъм страната на пътника, без да каже дума. Пърл запали двигателя, включи чистачките на предното стъкло, даде на заден ход, докато намери къде да обърне, и се отправи обратно към Соумил Роуд.
— Дявол да го вземе! — възкликна той. — Мокър съм до кости!
Тя не отговори. Държеше револвера в скута си едва ли не гальовно, както се държи бебе.
— Двеста и петнайсет хиляди шибани долара! — кресна възторжено Пърл. — Не ни е дал по-малко, сигурен съм! Искаше само да си прибере децата и не му пукаше за парите!