А сетне спря до Къртис по диагонал през шосето.
Шофьорът беше отворил прозореца от своята страна. Щракна фенерче, което светна право в очите на Къртис.
— Какво правиш тук, момче? — попита го шофьорът.
Къртис не можеше да различи лицето му. Гласът му звучеше така, все едно принадлежи на млад мъж, но беше суров и говореше малко завалено. Къртис си даде сметка, че пътникът от каросерията беше скочил на земята и беше заобиколил пикапа, като залиташе по пътя, за да застане от дясната му страна — обезпокоително близо до него.
— Един човек има нужда от помощ — рече Къртис. — Беше…
— Мисля, че е той — прекъсна го друг младежки и суров глас — гласът на пътника, който седеше до шофьора. — Той трябва да е.
— Един човек беше прострелян — продължи Къртис. — Трябва да го закарам на…
— Ти ли си застрелял някого, негро? — попита го младият мъж, който беше застанал от дясната му страна.
Той също говореше завалено и Къртис разбра, че тримата бели младежи най-вероятно бяха пили до насита от нелегалния алкохол, който си правеха сами.
— Не, не бях аз. Той е…
— Не, сър — прекъсна го мъжът, който стоеше до него. — Трябва да ми казваш „сър“, когато говориш с мен, момче.
— Мислиш ли, че е той, Монти?
— Сигурно е той. Шарлийн каза, че бил кльощав.
— Моля ви — каза Къртис. — Чуйте ме. Един човек беше прострелян и има нужда от помощ.
Монти, който седеше до шофьора, все едно не беше чул какво каза Къртис, когато продължи:
— Тя рече, че вчера го е видяла за пръв път. Негро, което обикаля наоколо и си търси някое бяло момиче, за да го изнасили.
— Аха — потвърди шофьорът и надигна една глинена кана, която или беше държал в скута си, или беше взел от Монти.
Къртис долови миризмата на силен домашен алкохол.
— Обикаля и си търси белята — добави шофьорът.
— Един човек беше прострелян! — възкликна Къртис, докаран до отчаяние. — Не ме ли чувате какво ви говоря?
— Изобщо не ни пука, че някакво негро е застреляно — рече мъжът, който стоеше до него. — Нали, Шамар?
— Не — отвърна шофьорът. — Изобщо.
Той отвори вратата от своята страна и се измъкна навън, като крепеше каната, а Къртис си помисли, че сигурно трябваше да стои по-далеч от всеки човек, който носи прякор Шамара.
Но вече беше твърде късно за това.
— Ако няма да ми помогнете — рече Къртис, — аз продължавам.
— Продължавал, вика — рече Монти.
Пътникът слезе от мястото си до шофьора. Фенерчето продължаваше да свети в очите на Къртис, така че не различаваше нищо друго, освен че Шамара беше нисък и набит, със злобен глас. Самото фенерче беше използвано като оръжие, за да го заслепи. Къртис погледна наляво и надясно по шосето, но не се задаваше никой друг.
Той почувства как жаждата за насилие нараства. И тримата жадуваха за това, а алкохолът само беше усилил желанието им да пролеят кръв. Оставаха броени секунди, преди някой от тях да нанесе първия удар.
Къртис обърна гръб на пикапа и хукна да бяга.
— Дръж го, Шаро! — провикна се Шамара, а Монти нададе весело възклицание.
Третият мъж — с прякора Шаро — явно беше по-бърз от останалите, защото настигна Къртис като побесняло куче още преди Къртис да успее да измине и десет ярда към гората. Ръката на мъжа го сграбчи за врата и Шаро го повали на земята със значителното си собствено тегло и с такава сила, че калта му се стори твърда като бетон. Сблъсъкът изкара въздуха от дробовете на Къртис, а когато се опита да се изтърколи настрани, Шаро скочи върху него и притисна коляно в гърлото му.
Нещо изхрущя. Къртис усети как болката го разкъсва от гърлото до тила и за един ужасен миг му се стори, че главата му ще експлодира. Шаро го прикова към земята, а коляното му го затисна с парализираща сила.
— Вече никъде няма да ходи — рече Шаро.
Той с лекота отблъсна ръцете на Къртис, а сетне се засмя, все едно беше правил подобни неща много пъти и те му доставяха повече радост, отколкото трябваше. След смеха последва юмрук право в лицето на жертвата, който превърна носа на Къртис в кървава каша, и Къртис изгуби съзнание.
Свести се с усещането, че го влачат по пътя. Опита се да се изправи на крака, но единият от хулиганите го удари с юмрук по средата на гърдите и отново му изкара въздуха. Някой друг го плесна с отворена длан по дясното слепоочие, а сетне същият човек рече:
— Ох, мамка му! Това негро сякаш има глава от желязо!